— Объркан съм, Дрю. Какво се има предвид под рояк? Виж, не искам да те задържам, но ми прочети информацията за насекомите, членестоногите… Подобна е на списъка с животните, нали? Трябва ми пълен списък.
— Имам го, но е прекалено дълъг, за да го обобщя по телефона. Ще дойдеш тази сутрин, нали? Или да ти ги пратя вкъщи по факса?
— Не, не си прави труда, след малко идвам — отвърна Джак.
— Хей, чакай малко — спря го Дрю преди вирусологът да затвори. — Какво се случи в Калифорния? Какво става там? Търси те някакъв агент от ФБР на име Хъбърд. Свързано ли е с онова момченце?
— Ще ти обясня, когато дойда. А, да, още нещо. Искам да погледнеш онази глава в шведския учебник по инфекциозни болести, нали се сещаш.
— Искаш да кажеш върху ант…
— Точно така, Дрю.
— Това има ли нещо общо със съобщението, което получихме от пакистанския лекар?
— Не сега, Дрю. Като дойда.
— Ясно.
Дрю затвори, но настойчивостта в гласа на Брин продължи да го тревожи. Антракс? Защо бе цялата тази секретност и дали бе свързана с агента от ФБР? Може би Джак се страхуваше, че подслушват телефоните?
И защо този внезапен интерес към членестоногите? Същества, които нямаха гръбначен стълб, а само екзоскелет. Насекоми и други гадинки. Малкият, но ужасен скорпион можеше да убие човек само с едно ужилване. Деца в Южна Америка, Индия и Австралия умираха само часове след като са си играли с дребните създания, които приличаха на миниатюрни омари. Към членестоногите се отнасяха и паяците, жилещите мравки, отровните бръмбари, стоножките, многоножките, кърлежите и хиляди други.
Членестоноги, антракс, рояци…
Реши да извади Библията си и да препрочете „Изход“, за да се приготви за въпросите на Брин. После си спомни статията за пчелите убийци, която му беше пратило хлапето от Бруклин наред с изрезка от вестник за нападението на пчели в Тексас отпреди три месеца. Нямаше да е зле да й хвърли един поглед.
Явлението „пчели убийци“ се бе появило преди повече от четирийсет години, когато един бразилски милионер бе внесъл в родината си нов вид медоносни пчели, Apis mellifera adansonii, развивали способността си да откриват цветя по платата на Южна Африка в продължение на хиляди години. Идеята била да разпространят вида в Бразилия и да я направят конкурентна на другите произвеждащи мед страни, особено на Съединените щати, където се използвал по-непродуктивен вид — за разлика от adansonii, които давали голямо количество богат на въглехидрати мед. Обещаваните добиви от тези африкански пчели били огромни. Но… о, само каква цена бяха платили за това богатство!
Само една година по-късно, прочете Дрю, цели двайсет и шест рояка африкански пчели случайно избягали от предградие в Байа и се насочили на север. По пътя се размножавали с местни пчели и се появил нов, ужасен вид, Apis mellifera scutetella, или както скоро щяла да ги нарече пресата, „пчели убийци“. До 1980 година те се разпространили в цяла Бразилия, Венецуела и Колумбия и продължи още по на север, към Централна Америка.
През 1985 година за пръв път било съобщено за смъртен случай в САЩ след ужилване от пчели убийци. Скоро в южно- и централноамериканските медии често започнали да се срещат потвърждения за животински и човешки трупове, покрити с пчели. Те се превърнали в основни герои на холивудските филми на ужасите, както и в обект на ускорени проучвания.
От 1967 година било известно, че жлезата на пчелното жило съдържа поне две „предупредителни миризми“ — изопентил и изоамил ацетат. Когато пчелата ужилела нападателя си, тези летливи вещества се разпръсквали във въздуха и предупреждавали другите от рояка за опасност, предизвиквайки инстинктивната им реакция. Обикновено тази реакция била предвидима, но кръстоската между бразилските европеизирани пчели и африканските им роднини десетократно усилила действието на тези вещества.
Пчелата убиец се превърнала в случайно създадено биологично оръжие, способно да убива и най-големите бозайници или стотици хора в отговор на освободените във въздуха изопентил и изоамил ацетат, които лесно се произвеждали или от самите пчели, или от някой усърден химик. Дрю ужасено прочете, че двайсет такива ужилвания могат да убият мишка, петдесет — средно голямо куче, сто — дете, петстотин — възрастен човек. Средният кошер се състоял от 25000 пчели, но предупредителните миризми дори само на едно насекомо можели да вдигнат целия рояк, освен царицата и няколко търтея.
До 1996 година в Южна Калифорния имало данни за четири свързани с пчели смъртни случая. Било само въпрос на време, пишеше в статията, убийците да се разпространят в целите Съединени щати. Материалът датираше отпреди инцидента в Тексас. Но нали момчето бе споменало, че тексаските пчели били обикновени, които се държали като убийци?