Камерон внимателно се огледа за други пчели, отвори прозореца и размаза падналото създание със зелена мухобойка. Това му достави удоволствие. После отново затвори прозореца, излезе, качи се на взетия под наем автомобил и отиде да купи два флакона спрей за оси и стършели. Това му отне не повече от петнайсет минути, но когато се върна, вече не можеше да види прозореца на стаята си.
Цялото стъкло беше покрито с плътна, вълнуваща се маса пчели. Лъскавите им златистооранжеви тела и прозрачни вибриращи криле придаваха на живата завеса почти космат вид.
Трябваше да положи всички усилия, за да не се засмее, когато служителят от рецепцията изхвърча навън и започна да предупреждава хората да се отдалечат. Теди извади първия флакон от чантата си, махна му с ръка и започна да пръска рояка, който обезпокоително нарастваше. Постоянно прииждаха нови пчели и той приготви втория спрей.
След три минути на тревата лежаха хиляди мъртви пчели. „Най-добре се свържете с управителя — каза на служителя Теди като отговорен гражданин, на какъвто се преструваше. — Пчелите понякога са ужасни. Можеха да ужилят деца.“
Сега търпението му най-после беше възнаградено и Гласът бе проговорил. Камерон трябваше да отиде в Сан Антонио, като вземе малките си, но скъпоценни товари. Да, Сан Антонио щеше да бъде наказан от рояка. Той реши скришом да излее голямо количество от привличащото вещество при първата черква, която види. И после на Великден в Ривър Уок.
Вторник, 23 юни
Ню Йорк
О, тогава се справи чудесно, но Теди все пак смяташе, че описанието му на историята с жабите е особено блестящо. Възхищаваше му се дори сега, когато го препрочиташе.
След истинския успех, който Камерон постигна с дарената му от Гласа сила, се случи нещо ужасно! Пристигнаха поръчаните от него жаби — всичките мъртви. Сърцето му се късаше. Толкова усилия му костваше да намери съвършените екземпляри, с всички трудности на осигуряването на разрешително за износ от Панама и опасните условия за транспортиране.
Но не можеше да не се подчини на Гласа. Теди убеди най-надеждния доставчик да се опита да прати нов контейнер с жаби стрели, жилещи жаби и стъклени жаби направо от Панама, Колумбия и Коста Рика. Човекът не даваше гаранции и не искаше никакви документи. Отлично.
Планът изглеждаше съвсем прост. Щеше да получи красивите дървесни жаби. Кожата на малките гадинки съдържаше амини, пептиди, стероиди и алкалоиди: батрахотоксин, гефиротоксин, пумилиотоксин, епибатидин и самандарин. Щеше да ги храни със стрити насекоми, щурци и хлебарки. Щеше да ги покрие с микотоксини на прах. И да прибави още няколко „органични“ алкалоида. Ако не умряха — а те рядко умираха — жабите щяха да концентрират отровите в кожните си жлези, известни на лаиците като брадавици. Не можеше да не се удиви на способността им да извличат токсини от тропични мравки, стоножки и бръмбари. В плен те бавно щяха да изгубят отровите си, но той можеше да им ги осигури от собствения си малък склад — включително новото за тях, но любимо негово вещество йохимбе.
Доставчикът изпълни уговорката, но времето в родината на жабите се оказа по-студено от очакваното и втората пратка бе постигната от участта на първата. Сега вече Камерон наистина се разтревожи. Не можеше да не се подчини на Гласа. Той поръча трета доставка, като се молеше този път да успее. Жабите трябваше да са преди мушиците. Трябваше да са втори поред.
Една седмица по-късно най-после извади късмет. Трийсет и шест изящни черно-жълти дървесни жаби. Неговите Centrolenella valerior — стъклени жаби — пристигнаха на международното летище „Кенеди“ и бяха живи. Всички бяха оцелели и всъщност се намираха в превъзходно състояние. През плексигласовата им клетка можеше да види пъстрата им окраска. Жълто-черна с бледооранжеви нюанси. И отлично познаваше члена на Християнския съвет, за когото бяха предназначени.
Трябва да се подчертае, че Теди ужасно обичаше да се дегизира. Когато замина за Луизиана, той се преоблече като куриер с перука, фалшив нос и черни очила, за да е сигурен, че епископ Лапиер няма да го познае. Когато пристигна в жилището му, той каза на икономката, че са му наредили лично да предаде пратката.
Разбира се, Лапиер нямаше представа кой е куриерът и весело покани Камерон да седне, докато отвори елегантно опакования подарък. Епископът остана очарован от дървената кутия и каза на Теди, че резбата й говори за костариканския й произход. Лапиер отвори кутията и отвътре наизскачаха десетки енергични черно-жълти дървесни жаби. Негово Преосвещенство с възхитен смях започна да събира малките дяволчета. Жабите се пръснаха в цялото му жилище.