В този момент доктор Камерон със съжаление трябваше да си тръгне. Докато палеше паркирания си на дискретно разстояние взет под наем автомобил, той си представи цялата сцена.
Епископ Лапиер сигурно си мислеше, че красивите гадинки са подарък от негов бивш енориаш, който се е преместил в Ню Йорк и навярно е на почивка в Коста Рика, някой, който знаеше за страстта му към жабите. Обратният адрес гласеше „ПМН“ и свещеникът сигурно ровеше в паметта си, за да си спомни кой е човекът… и изведнъж сърцето му се разтуптя и в устата му започна да се отделя слюнка. Жабите като че ли засияха, макар да знаеше, че това не е възможно. После всичко започна да искри. Изведнъж нещо под дрехите му се размърда. Негово Преосвещенство се опита да не обръща внимание на усилващата се топлина и издуване в областта на слабините му, нещо, което смяташе, че отдавна е изгубил.
Не можеше да се сдържа. Дишаше тежко… задъхваше се…
Настроението на Теди отново бе превъзходно и той очакваше следващата си Мисия с възбуда, за каквато дори не беше мечтал.
Сряда, 24 юни
Щатска лаборатория до зооностични болести, Гилдърланд
09:00 ч.
— Връщам си думите назад, Джак. — Лорънс влезе в кабинета на Брин. Носеше лист хартия. — Открих това в Нексис.
— Какво има сега, Дрю? За какво говориш? — Брин съсредоточено четеше бюджета на ПроМЕД и не искаше да се разсейва, но знаеше, че Лорънс не би го прекъснал без важна причина.
— Намерих отговор за твоите жаби и няма да повярваш. Виж колко е дълга тази разпечатка. Този човек работи в Националните институти по здравеопазване и е написал повече от сто статии за жабите и техните отрови. Невероятно.
— Разказвай. — Джак остави таблицата, която преглеждаше.
— Гадинките натрупват токсини в кожата си. Спокойно могат да убият куче, ако изяде дори само една. Но тези жаби — и точно това е интересното — не произвеждат отрова като влечугите. Те като че ли ги извличат…
— Какво каза, Дрю? Какво правели жабите? — Брин вдигна поглед и протегна ръка към разпечатката.
— Така изглежда. Отровите в кожата им идват от околната среда, от нещата, които ядат.
— Добре, и какво от това?
— Тези жаби се хранят с отровни насекоми, паяци, стоножки и оси. И всъщност абсорбират отровата, обработват я в организма си и я отделят в кожата си.
— Мили боже, искаш да кажеш, че всяка жаба произвежда различна токсична смес от храната си, така ли?
— Така изглежда. Удивително. Очевидно някои, но не всички от отровите им произхождат от жилещи насекоми. Но основните източници на повечето от алкалоидите им трябва да бъдат открити, защото горите са в процес на изсичане и всички тези вещества ще изчезнат. Могат да се използват за производство на лекарства. Те са изключително силни.
— За колко вида жаби става дума?
— Десетки, ако се броят и подвидовете. Свързах се с този човек от институтите по здравеопазване. Беше много отзивчив. И сега следва най-удивителното: той вече знаеше за епископа в Луизиана. Всъщност в момента жабите били при него. Пратили му ги от щатската лаборатория. Били от застрашен от изчезване вид.
— Той потвърди ли, че старецът е починал от тях? — все още недоверчиво попита Брин.
— Да — продължи Лорънс, — жабите имали достатъчно токсини, за да убият двайсет души. Нещо повече…
— Да?
— Той каза, че освен всички обичайни естествени отрови тези дървесни жаби съдържали още една, нова. Изглежда, смята, че е ужасно важна.
— Каква по-точно?
— Всъщност тя произхожда — Дрю погледна разпечатката — от кората на дървото коринанте йохимби, която съдържа екзотичен алкалоид, йохимбе. Токсинът предизвиква промени в сърцето и кръвоносните съдове. В голяма доза може да доведе до рязко повишаване на кръвното налягане, тремор, дори удар. Предполага се, че предизвиква ерекция даже при хора, които не са сексуално възбудени.
— Така ли е починал епископът — с ерекция?
— Така ми казаха. Може да се дължи на това йохимбе. Както и на всички други отрови. Но е очевидно, че жабите не ядат дървесна кора, нали?
Брин кимна.
— Може да са се хранили с насекоми, които са яли такава кора. Какво искаш да кажеш, Дрю?