Днес обаче първо влезе в ПроМЕД и гордо видя съобщението за рояка в Сан Антонио, после някои нови допълнения, които бяха много, много интересни — особено след онзи смехотворен филм.
Излезе от системата и започна да сърфира в търсене на нещо, което специалистите можеше да са пропуснали. И откри сайта.
Неделя, 28 юни
Манхатън
23:00 ч.
Тиодор Камерон седеше в лабораторията си, наслаждаваше се на великолепните си колекции и очакваше Гласът да му даде ясни напътствия за следващата Мисия. Всичко вървеше чудесно. ПроМЕД вече съобщаваше за повече от неговите „инциденти“, отколкото преди. Не можеха да направят абсолютно никаква връзка с него — ако някой изобщо се досетеше, че това не са божии дела в традиционния смисъл на думата, а на човек, насочван от ръката на мъстящо божество. Нещо повече — изглеждаше ясно, че самият Джак Брин става основен заподозрян за случая в Сан Диего и епидемията по конете. Хъбърд всеки момент щеше да свърже тези събития.
Теди бе говорил по телефона с агента и когато стана дума за вирусолога, отначало се направи на глупак.
— Хм, агент Хъбърд — започна той, — разбира се, че познавам доктор Брин, през годините сме се срещали на различни лекции и форуми, но не сме толкова близки и едва ли ще мога да ви помогна. Имате ли нещо против да попитам защо се интересувате?
— Ни най-малко, доктор Камерон. Бюрото създава специална група за борба с биотероризма и смятаме да го включим в нея. Мнението на други учени за неговата компетентност е от голямо значение за нас. Вече разговаряхме с много от вашите колеги.
Теди знаеше, че това не е истина, но остана впечатлен колко гладко го лъже агентът.
— Е, агент Хъбърд, с какво мога да ви помогна?
— Мислите ли, че доктор Брин, хм, да речем, проявява неподчинение към властта? В крайна сметка ще се наложи да работи в Бюрото, нали разбирате?
— Искате да кажете дали спазва правилата, така ли? Не, господине, Джак Брин е изключително независим човек. Казвали са ми, че не понасял строгия контрол. Обичал да прави каквото той си знае. Но ви напомням, че той работи за щатското правителство на Ню Йорк и очевидно нямат проблеми с него.
— Така е — отвърна Хъбърд. — Ами характерът му? Спокоен ли е? Създава ли неприятности на околните?
— Ами — привидно се поколеба Камерон, — хм, не, изобщо не бих го характеризирал така. Известно е, че доктор Брин е… пристрастен… към някои неща.
— Наистина ли?
— Агент Хъбърд, наистина не го познавам чак толкова добре. Всъщност някои мои колеги са ми споменавали, че лесно се гневи, но аз лично не мога да кажа.
— Използвахте думата „пристрастен“, доктор Камерон. Бихте ли обяснили точно какво имате предвид?
— Поставяте ме в много неловко положение, агент Хъбърд. Казах ви, че не го познавам добре.
— Разбирам. Само още няколко въпроса. Нека продължим още малко за тези негови „пристрастия“.
Теди въздъхна.
— Ами, това пак съм го чувал от колеги, но, хм, не искам заради мен да загуби работата във федерална институция…
— Убеден съм, че няма, доктор Камерон. Продължавайте, моля.
— Всъщност, агент Хъбърд, в научните среди има хора, според които доктор Брин е вманиачен на тема болести и отрови — но може би просто му завиждат.
— Ами ако е истина?
— Хм, всъщност… не зная дали трябва да ви го казвам, но вие сте федерален агент. През шейсетте прекарах известно време с доктор Брин на Хаити — двамата гостувахме на колеги в болницата „Алберт Швайцер“ край Порт-о-Пренс. Срам ме е да го призная, но една вечер се напихме до козирката и той ми разказа за детството си. Било невероятно ужасно. — Хъбърд не отговори.
— Всъщност — продължи Теди, — аз не пих чак толкова много, но келнерът не смогваше да налива чашата на Брин. Съмнявам се, че си спомня нещо от цялата вечер, още по-малко какво ми е разказвал.
— Значи ужасно. Наистина ли?
— Да. Разбирате ли, родителите му били мисионери в Китай. Когато избухнала Втората световна война, цялото семейство било пратено в лагер, в който върху пленниците изпитвали биохимични оръжия. Той оцелял, но родителите му били убити — майка му пред собствените му очи. Предполагам, че тъкмо тогава са се родили неподчинението му към властта и интересът му към токсините. Не можете да го обвинявате.