— Много интересно, доктор Камерон, наистина много интересно.
„И се обзалагам, че вече си го знаел“ — каза си Теди.
— Искам да ви напомня — продължи той, — че доктор Брин е изключително блестящ и много уважаван учен.
— Няма да го забравя — отвърна Хъбърд. — Струва ми се, че това е всичко, доктор Камерон. Оказахте ми огромна помощ.
— Надявам се само да не съм бил недискретен. О, господи. Наистина се надявам всичко това да си остане между нас, агент Хъбърд.
— Разбира се, уверявам ви. Беше ми приятно да поприказвам с вас, докторе. Ако ви дойде наум още нещо за доктор Брин, непременно ми позвънете, Имате номера ми.
— Да, агент Хъбърд — отвърна Камерон, — естествено.
Посоката, в която бе тръгнал разговорът, го радваше — дори надхвърляше очакванията му. Жалко, че навярно повече нямаше да се чуе с агента — освен ако не измислеше нещо, за да стегне примката около шията на Джак Брин.
Понеделник, 6 юли
Здравен отдел, Ню Йорк
10:00 ч.
Когато Джак се промъкна на последния ред в аудиторията, доктор Миа Харт вече бе започнала лекцията си по епидемиология, на която присъстваха десетки лекари, бъдещи медицински сестри и специализанти от катедрата по обществено здравеопазване в Колумбийския университет. Публиката бе наелектризирана — и от темата, и от лекторката. Невероятното обаяние на Миа винаги го изпълваше със страхопочитание, особено на обществени форуми. Тя наистина беше поразително красива, но над всичко бе специалист — учен, с когото трябваше да се съобразяват.
Миа прожектираше на големия екран зад гърба си диапозитив със зловещи образи: прелестни цветове — тъмносинкаво отдолу, преливащо в морскосиньо отгоре — но мрачна тема. Надписът беше в червено, датите и имената — в жълто. На друг, по-малък екран от дясната страна на катедрата се появи образ на рицар, възседнал кон. Рицар, заплашен от фигурата на Смъртта. Джак позна Дюреровата гравюра. Погледът му се върна към големия екран и той прочете:
| Век | Основен патоген | Век | Основен патоген |
|---|---|---|---|
| XI | Ерготизъм | XVI | Дизентерия |
| XII | Едра шарка | XVII | Туберкулоза |
| XIII | Проказа | XVIII | Тиф |
| XIV | Чума | XIX | Холера |
| XV | Сифилис | XX | HIV/СПИН |
— Нека помислим над въпроса — казваше Миа, — че през всеки век се появява нова болест. Може да се твърди, че всички те са се разпространили в Европа, но аз предполагам, че са засегнали и големи райони от Азия и Африка — а по-късно и така наречения Нов свят.
Чумата, продължи да обяснява тя, опустошила Европа през четиринайсети век, но произходът й бил азиатски. Мнозина смятали, че сифилисът идва от Африка и че родината на ерготизма е Средният изток — токсинът, плесен, наречена Claviceps, бил пренесен с мухлясали ръжени зърна.
В този момент в аудиторията влезе още един закъснял и седна в другия край на реда на Брин. Въпреки разстоянието високият сивокос мъж му се стори смътно познат, но Джак не успя да си го спомни. Може би след лекцията трябваше да го заговори. После се съсредоточи върху думите на Миа.
— Хлябът, направен от тази ръж — обясняваше тя, — предизвикал продължителна епидемия из цяла Европа, характеризираща се със самонаранявания, конвулсии и хорея. Токсинът е аналог на онова, което днес познаваме като LSD… За съжаление, за да се занимаем подробно с всяка от тези болести, ще ни трябват часове. Ще бъда кратка, но навремето всички тези патогени предизвикали ужасни бедствия. През дванайсети век избухнала епидемия на едра шарка, особено в Европа, където заобиколените с крепостни стени градове благоприятствали за нейното разпространение. През тринайсети век се появила проказата — но не библейската проказа, която обхваща всички кожни болести от псориазис до морбили. Болестта, покосила Европа през късното Средновековие, била още по-смъртоносна, отколкото в наши дни. Изолирането на жертвите било оправдано, но звънците, които трябвало да носят на шиите си, за да предупреждават здравите за приближаването на „нечист, нечист“, както ги принуждавали да викат, ми се струват малко прекалени…
В този момент в аудиторията се разнесе звън на пейджър и предизвика всеобщ смях. Миа усмири публиката, като намигна на виновния студент.