— Макар че в наши дни това навярно означава същото… Кой знае защо — продължи тя веднага щом смехът утихна, — след като стигнала до Швеция, в края на века проказата започнала да намалява. Някои предполагат, че нова болест — за чието разпространение спомогнали оградените замъци наред с появата на градове държави и големи градски центрове — всъщност имунизирала хората срещу нея и тя се ограничила в тропиците, също като днес.
Миа посочи схемата на големия екран.
— Новата болест, изтласкала проказата от Европа, била туберкулозата. Тъй като се разпространява по въздуха и е изключително заразна, тя може да е победила проказата чрез образуване на антитела. Това обаче не означава, че препоръчвам този вид лечение! — Публиката отново избухна в смях.
— Мисля, че няма спор коя болест е господствала през четиринайсети век: бубонната чума, последвана от белодробната чума, така наречената черна смърт. Чумата несъмнено дошла от Изток по Пътя на коприната, към хиляда триста двайсет и пета година стигнала до Италия и се разпространила из цяла Европа. Само за няколко десетилетия тя убила двайсет и пет милиона души, четвърт от населението на континента. Навярно е опустошила също Азия и Африка, но за съжаление не разполагаме с много писмени свидетелства. Известно ни е обаче, че чумата е с нас и до днес.
„При това не е само една! — гневно си помисли Джак. — Щом е толкова начетена и отворена за нови идеи, защо не иска да ме чуе? Трябва да ми повярва. Трябва да я накарам да ми повярва за чумите.“
— Поема, написана през хиляда петстотин и трийсета година — продължи Миа, — за овчар на име Сифилис, дала името на следващата болест. Известно ни е, че сифилисът избухнал в Европа няколко години след първото пътешествие на Колумб. Може да е съвпадение. А може да не е донесъл в Стария свят само злато. Въпреки че се появила в края на петнайсети век, болестта господствала през тази епоха също като чумата. Тя убивала жени, мъже и деца, а когато вирулентността й отслабнала, се разпространила из целия свят.
Брин видя, че сред публиката се вдига ръка. Една от студентките попита защо доктор Харт не споменава за Новия свят.
— Не разглеждате ли и Северна и Южна Америка?
— Основателен въпрос — съгласи се Миа. — Епидемиите в Стария свят са оказали огромно въздействие върху Новия. Когато започнали да проучват двата континента, Кортес, Писаро и другите донесли със себе си едрата шарка и морбилите. Едрата шарка убила четирийсет и девет милиона индианци в Мексико, а морбилите опустошили местното население на Карибите, Централна и Южна Америка, да не споменаваме за гренландците и по-късно народите на Аляска, Централна Африка и островите в Южните морета.
Тя замълча, за да отпие глътка вода от чашата на катедрата, после продължи:
— Да, болестите на Стария свят бързо се разпространили в Новия. Особено когато им помагали човешки същества. Но да се върнем в Европа. — На екрана се появи диапозитив на външен клозет. — Досещате ли се защо избрах дизентерията за символ на шестнайсети век?
— Заради несъвършените отходни системи! — извика някой.
— Да! Или заради липсата на каквито и да било отходни системи. Разбирате ли, целият европейски континент бил във война — огромните армии, постоянно в движение, без санитарни системи и бактериолози, наторявали всичко с фекалиите си. Фина патина от фекална материя покрила всички повърхности в Европа — саби, черкви, всичко. Извинете ме за израза, но дизентерията не била само заради липсата на нужници. Самата тя представлява едно голямо лайно, носещо послание за нашето време. Преди няколко седмици имахте упражнение за Е. coli O157:H7. Е, тази Е. coli идва от бацилите, които предизвикват дизентерия. Представете си десетки хиляди английски, френски, фламандски, италиански и немски войници през шестнайсети век, страдащи от болест, която разяжда обвивката на червата и причинява остри стомашни болки, кървава диария, силна треска, а накрая сепсис и смърт. Цяла Европа се превърнала в гнойна рана — докато постоянните войни не престанали, не била въведена канализацията и не се появили основите на обществено здравеопазване. Туберкулозата господствала през осемнайсети век, когато и европейците, и американците започнали да строят големи градове. Огромните маси хора, бедността и лошото хранене довели до разпространението на болестта.
— През следващите сто години — продължи Миа — в евразийския свят властвал тифът, вероятно пренесен от Русия. Подобно на дизентерията, той бил разпространяван от войници, които нямали възможност да се къпят. Когато през хиляда осемстотин и дванайсета година Наполеон влязъл с тристахилядната си армия в Русия, повечето от хората му умрели от тиф. Ако питате мен, нито руските войски, нито ужасното време са разбили императора, а тифът, и се обзалагам, че Наполеон би се съгласил с мен. Деветнайсети век категорично принадлежи на холерата, която обхванала целия свят. Хиляда осемстотин трийсет и втора е годината с най-висока смъртност в историята на Ню Йорк. Следва я хиляда осемстотин шейсет и шеста. И именно тогава в града било създадено първото Бюро по здравеопазване, което целяло да предотврати разпространението на болестта.