Тя благодари на аудиторията за търпението, с което даде знак за края на лекцията, и студенти, лекари и сестри започнаха да излизат навън. Джак се опита да си пробие път през тълпата към Камерон, но не успя да го настигне. Записал забележките му на джобния си касетофон, Теди бързаше за лабораторията си, за да направи копие на касетата. Когато попаднеше в ръцете на ФБР, тя щеше да е манна небесна.
10.
Вторник, 28 юни
Лаборатория по зооностични болести
10:30 ч.
Брин седеше на бюрото си. Имаше много причини да е бесен. На първо място, вечерята с жена му се превърна в истинска катастрофа. Джак си поръча пържола алангле, а Миа — задушено еленско и незабавно му напомни за опасността от Е. coli O157:H7, мутиралата бактерия, за която беше споменала в лекцията си и която образуваше нов, сложен и изключително силен токсин, предизвикващ спазми, кървава диария, треска, а при много деца и остра бъбречна недостатъчност. Е. coli O157:H7 се бе появила сред стадата от преживни животни в щата Вашингтон и се беше разпространила в Средния запад, а оттам — заедно с месото — из цялата страна.
Най-опасно бе месото за хамбургери, защото смляната в гигантски месомелачки и после пакетирана кайма можеше да съдържа бактерии от сто различни крави. Недопеченият хамбургер и мексиканската тортила бяха станали смъртоносни, но пържолата алангле почти не им отстъпваше. По време на епидемията през август 1997-а бяха починали стотици хора из целите Съединени щати.
Атаката на Миа срещу избора му накара Джак да потръпне.
— Скъпа — отвърна той, — този ресторант е много добър. Пък и от дни не съм ял прилична храна.
— Е, ти си знаеш — сви рамене тя. — В крайна сметка имаш право сам да си избереш отровата.
После настана неловко мълчание, докато отпиваха от прекрасното си вино — което Джак бе поръчал с надеждата, че тържествено ще отпразнуват срещата си.
Когато сервираха основното ястие, и на двамата не им беше до ядене. Не можеха да пренебрегнат появилата се помежду им пропаст. И това бе преди да й разкаже за Луизиана и странната смърт на епископа. Брин знаеше, че жена му още е раздразнена от избухването му по време на лекцията, и искаше да я успокои. Но безуспешно.
— Джак, всички неща, за които напоследък говориш, са естествени явления — отвърна тя. — Поради неразбираема за мен причина ти търсиш нещо, което да докаже извънредно странната ти теория. Виж, обзалагам се, че мога да открия в Интернет информация за градушка, която в момента пада някъде. Това означава ли, че има заговор? Или за скакалци. Миналата година опустошиха Юта. И в това ли ще откриеш скрит смисъл? Моля те, Джак!
— По-миналата година се свързах… — Брин като че ли се отнесе. Миа го погледна и промени темата.
Опитаха се да се насладят на виното, в десет часа се прибраха в апартамента и след бегла целувка за лека нощ бързо заспаха. Миа още не беше будна, когато той стана, за да хване първия сутрешен влак за Олбъни.
Когато пристигна в лабораторията, наближаваше десет и половина. Не обичаше да закъснява. След като повика Дрю и не получи отговор, Брин си спомни, че Лорънс има час при лекар и че ще отсъства цялата сутрин. Джак реши първо да прегледа имейла, да отдели по-важните съобщения и да ги подреди. Информациите се трупаха и изпълваха инбокса му все по-бързо и по-бързо.
Вече ужасно изоставаше. Бе обещал на Тъкър и Вики да им прати заключенията си за епидемията в Чърчил Даунс след една-две седмици. Не че двамата с Дрю постоянно не анализираха пробите, но винаги получаваха негативни резултати — за бяс, хранително отравяне, приони и за познатите арбовирусни болести. Бяха напълно озадачени и това с нищо не помагаше на Тъкър и конете.
Джак разбираше, че прекалено затъва в теорията си за чумата, която всички останали освен Дрю смятаха за безумна. Беше убеден, че е определил втората чума с жабите, четвъртата с рояка и шестата с циреите или в този случай — с антракса.
Ами първата чума с превърнатата в кръв вода, третата с мушиците, петата с мора по добитъка, седмата с градушката, осмата със скакалците, деветата с мрака и десетата със смъртта на първородните синове? До този момент абсолютно нищо. Може би изпадаше в параноя. Е, луд или не, трябваше да продължи да работи. Той се съсредоточи върху съобщенията в ПроМЕД.
Внезапно видя нещо интересно. Имейл, получен от Флорида. Името на подателя не му говореше нищо.
За ПроМЕД: