След като отчете данните на уредите, Теди Камерон се позабавлява, като накара Джак Брин да чака информацията за ерготизма. Просто по принцип. Брин бе толкова арогантен, че заслужаваше да страда от нетърпението, което Теди винаги изпитваше в очакване на Гласа. Камерон се погрижи материалът да не може да се разпечата.
Беше прибавил обратния адрес и името към колекцията си. Потребителят бе единайсетгодишно момче, което не можеше да знае нищо за ерготизма или Събитията. Ако Джак започнеше да задава въпроси за болестта в ПроМЕД, всички щяха да го помислят за луд — или поне специален агент Хъбърд щеше да реши, че е маниак с чувство за вина и неустоимо желание да бъде разкрит.
Докато чакаше вирусологът да прочете материала, който му пращаше, Теди прегледа собственото си описание на третата чума:
Сряда, 1 април: Ден на шегата.
Трябваше му по-малко от час в библиотеката, за да открие седем доставчици на необработено ръжено зърно и да купи половинкилограмови опаковки от всеки. Производителите на хлебни изделия предоставяха списъци на доставчици на зърно и винаги се предлагаха за изпитание нови хибриди.
Теди се насили да изчака до вечерта, за да отвори пакетите, после прекара един чудесен час в проверка на доставката. Прегледа ръжта за тъмни семена. Могъщите. Качеството на стоката варираше в зависимост от цената. Камерон незабавно откри доброто зърно и го изхвърли. Образците дори само с няколко тъмни петънца получаваха специално отношение. Те вече съдържаха онова, което търсеше. Теди поставяше всяка нова група кандидати върху пластмасова табла.
Той леко ги напръска с прясна вода и ги покри с тъмна кърпа. Всяка проба бе грижливо маркирана — доставчик, дата на отделяне, дата на овлажняване, дни, прекарани на тъмно — предвестници на Великите дни на мрак, които щяха да настъпят.
Брин продължаваше да чете. Откри, че по-големите епидемии на ерготизъм през Средните векове са били надлежно описани — включително симптомите, сред които гангрена на краката, ръцете или и двете. Крайниците на някои окапвали заради дължащата се на токсините пълна липса на оросяване. Носовете им посинявали, после почернявали и окапвали, оставяйки зейнали дупки. Жените помятали, мнозина получавали удари или психози. Били поразявани цели градове.
По улиците танцували полуобезумели оцелели, получили по-малки дози микотоксини, някои от мъчителни болки, други от суеверни опити да пропъдят злите паяци на дявола, които били обвинявани за болестта. Хората наричали ерготизма „Огън на свети Антоний“ и се смятало, че поклонението пред мощите на светеца е единствен лек за болките и ужасните, нетърпими сърбежи, предшестващи развитието на болестта.
Брин спря да чете, за да си запише важното споменаване на сърбежите.
Важен бе и фактът, че поклонниците често наистина се избавяли, тъй като оставяли отровния хляб у дома си и по пътя купували незаразена храна. Когато пристигали на гроба на свети Антоний, действието на токсините вече било изчезнало.
Докато Джак четеше, Теди Камерон продължаваше да усъвършенства автобиографията си, като сверяваше бележките си, отбелязваше напредъка и събираше написаното в папките, озаглавени „ПМН“.
Тиодор Греъм Камерон премести всички покрити табли със зърна на специално построена етажерка. Електрически нагреватели поддържаха постоянна температура.
Всеки ден навлажняваше образците, записваше данните и наблюдаваше разпространението на тъмните петънца. Само след няколко седмици вече знаеше кои от тях ще използва.
Теди не отглеждаше просто ръжени зърна. Сега той култивираше токсичната плесен. При това в големи количества.
Само след два дни той свали първата табла от етажерката и отдели незаразените от многобройните нови, красиви, набъбнали тъмносиви зърна, всички заразени с плесен.
Всяко сиво зърно бе всмукано с малко устройство, направено от Камерон и представляващо стъклен цилиндър с две пластмасови тръби, излизащи през коркова тапа, и филтър, предпазващ дробовете му от плесента. Единият край на уреда беше достатъчно дълъг, за да се движи над зърната като миниатюрна прахосмукачка. Теди лапаше другата тръба и засмукваше. Той използва и тръба с вода, свързана с крана и изливаща се в канала, така че токсините да не попаднат във въздуха.
Всеки път щом всмучеше, нагоре по пластмасовата тръба политаше мъничко заразено зрънце и падаше на дъното на буркан. Камерон работеше прецизно и събираше само сивите зърна.