Когато за пръв път провери таблата, бяха заразени само няколко зърна. На втория ден бяха два пъти повече, на третия — четири пъти. Само след седмица разполагаше с повече от двеста тъмносиви ръжени зърна. Тежаха съвсем малко. За него бяха красиви, защото бяха достатъчно, за да убият двайсетина здрави възрастни, да ги убият мъчително, да ги убият бавно, да ги убият, без да оставят следа.
Всичко вървеше отлично. След няколко седмици имаше много повече заразени зърна, отколкото беше очаквал. И все пак след кратко пресмятане, за свой ужас Теди откри, че изобщо не са достатъчно…
Брин веднага реши да провери дали американските зърнохранилища се проверяват сериозно за плесенясване. Наистина ли можеше да се случи отново, както твърдеше призрачният подател на имейла? Той се върна към статията и научи, че най-тежко били засегнати средновековна Германия и Франция, но немците страдали от халюцинации и гърчове, докато французите — от гангрена. Заразената ръж лесно образувала вторични метаболити, включително LSD — Миа беше споменала за това в лекцията си.
Заразени от мухлясал хляб, десетки хиляди полуобезумели европейци танцували по улиците. Мнозина от тях ослепявали и по ретината им играели проблясващи светлини, други имали видения на Дева Мария, трети се самобичували.
Лудостта се разпространила от първоначалните епидемии в низините край Северно море нагоре по Рейн. Католическа Европа изпаднала в криза. Тъй като Църквата, разбира се, била безсилна да се справи с болестта, започнал да се надига войнстващ антиклерикализъм. Подпалвали манастири, сваляли епископи, избухвали протести и бунтове.
А след сто години, помисли си Брин, в Германия се родило протестантството.
Продажбата на заразена ръж продължила и през Ренесанса, ерготизмът проникнал в Англия, Швеция и Русия и не отслабнал чак до осемнайсети век — въпреки че през 1630 година един френски лекар установил причината. В статията дори се предполагаше, че процесите срещу салемските вещици се дължат на същата болест. Последната епидемия в САЩ избухнала в щата Ню Йорк през 1825 година.
Това изненада Брин. „В собствения ми щат? Къде? Никога не съм чувал за такова нещо.“ Той си записа нова бележка и продължи със заключението на материала.
За затихването на ерготизма в Европа към началото на деветнайсети век имаше различни теории. Според най-разпространената това се дължало на въвеждането на картофите, които ликвидирали зависимостта от зърнените култури и особено от ръжта. Последният известен случай бил регистриран в Пон Сен Еспри в Южна Франция през 1951 година.
„Каква ирония — помисли си Джак. — Точно там, където е започнало всичко.“
Теди продължаваше да чете:
Горящ от желание да изпълни колкото може по-бързо Мисията си, Камерон поръча по телефона голямо количество ръж под ново измислено име и нетърпеливо зачака пристигането на доставката.
Когато камионът докара чувалите, той вече бе приготвил пластмасови кошчета за боклук. Разполагаше почти с двеста галона зърно. Осемте кошчета отлично се поместваха под стоманения работен плот в кухнята му.
Теди тържествено отвори всеки чувал и нежно нарина ръжта в грижливо надписаните съдове. Навлажни зърното, но преди да затвори кошчетата, поръси отгоре по няколко супени лъжици внимателно избрани тъмносиви зърна, вече целите покрити с черна плесен.
Всеки ден влизаше в кухнята, проверяваше нагревателите, сваляше капаците на кошчетата и изгребваше горния пласт зърно. След десет дни беше събрал почти осемнайсет килограма сивкаво семе, заразено с предизвикваща ерготизъм плесен.
После започна творческият, артистичният етап. Заразените зърна претърпяха още едно последно преобразяване и след като бяха смлени, се превърнаха във фино тъмно брашно, напомнящо черен пипер. Фурната на Теди можеше да побере четири големи съда, пълни с купена от супермаркета смес за кейк. Той раздели брашното на равни части във всяка от купите, разбърка съдържанието им и грижливо изля сместа върху пергаментова хартия.
След като изстина, издаващото сладко ухание тесто бе готово за печене — при температура, прекалено ниска, за да унищожи прекрасната плесен. После дойде нарязването, пакетирането и изпращането. Доставката изискваше извънредно внимание. Великите пости бяха започнали и великденските празници наближаваха…