Кръвоснабдяването на спиралата от артерии, обслужващи дванайсетопръстника, предната част на тънкото черво и илеума, беше прекъснато. Същото явление ставаше причина за сърдечен инфаркт, удар и гангрена на крайниците. В този случай бе поразено тънкото черво.
— Мили боже… — обади се анестезиологът и всички очи се насочиха към него.
Той седеше до главата на пациента, но гледаше надолу към пода в краката на сестрата. Тя отскочи назад, сякаш бе видяла змия.
Там лежеше обичайната квадратна найлонова торбичка за урина, свързана с тръба, която би трябвало да изчезва под чаршафа и да води до тялото на мъжа. Тръбата обаче беше паднала на пода. В балона нямаше нищо. Но катетърът на Фоли не бе скъсан, нито се беше извадил.
Лишеният от кръвоснабдяване тъмнолилав пенис на Нийл продължаваше да е свързан с катетъра на пода.
Щом Брин прочете последното изречение, екранът почерня. Джак поседя няколко минути пред компютъра, после го изключи и излезе да подиша чист въздух — наистина му бе необходимо. След малко дойде Дрю Лорънс.
— Дрю, трябва да видиш това! — Вирусологът го поведе вътре и включи компютъра, за да му покаже съобщенията. Не откри нищо. От целия материал нямаше нито следа.
Брин разказа трите съобщения на Лорънс, който само недоверчиво поклати глава.
— Трябва да е той, Дрю — замислено рече Джак. — Трябва да е онзи тип, който стои зад чумите. Той знае, че сме по петите му. Но защо го направи? За да ми покаже, че никога няма да го открия — или за да ме предизвика да опитам?
Вторник, 14 юли
Лаборатория по зооностични болести, Гилдърланд
Юли беше необичайно горещ и първите две седмици се изнизаха, без Джак и Дрю да успеят да определят причината за епидемията по конете. Провалът ги вбесяваше, както и Инък Тъкър — и Вики Уейд също.
Журналистката телефонираше на всеки два дни и Брин винаги й съобщаваше една и съща новина: нищо. Тя дори на два-три пъти дойде до лабораторията, както им каза, за да се уверяла лично, че не крият резултатите от нея. До голяма степен причината бе такава, смяташе Дрю, но имаше и още нещо, което продължаваше да го безпокои.
Уейд винаги се появяваше късно сутрин, фризирана и облечена като за пред камера, обикаляше лабораторията в душене за нещо сензационно, но накрая всеки път извеждаше Джак на обяд. Проявяваше достатъчно благоразумие да кани и Лорънс, но той отказваше под предлог, че има прекалено много работа. Честно казано, Дрю знаеше, че е нежелан, и не искаше да се бърка, ако между двамата наистина имаше нещо. Едно беше сигурно: Брин не споменаваше пред нея теорията си за чумата — иначе репортерката щеше постоянно да им виси над главите.
Тези обеди — в някое шикарно заведение, заплащани от огромната банкова сметка на Уейд — продължаваха с часове. Даже да разговаряха само за загадъчната епидемия по конете, Джак и Вики го правеха на чаша вино. После вирусологът винаги подремваше.
Този ден тя отново беше идвала и насъбралите се по време на отсъствието на Брин материали за обработване означаваха, че ще се наложи да работят до късно. От Джеймстаун, Ню Йорк, бяха пристигнали две нови проби — от котка и миеща мечка, вероятно бесни. Двамата работеха мълчаливо, докато Брин внезапно не попита:
— Дрю, какво имаме за въшки?
Лорънс постави предметното стъкло под микроскопа и се усмихна.
— Отдавна съм те изпреварил, Джак. Третата чума са мушиците. В архивите на ПроМЕД няма нищо интересно. Само обикновени главови въшки. Някакви идеи?
Брин нямаше — или поне онези, които се въртяха в подсъзнанието му, все още не бяха готови да се свържат в последователна теория. Странните случаи на ерготизъм продължаваха да го измъчват. Когато се свърза с имейл адреса във Флорида, му отговори единайсетгодишно момче, което изобщо нямаше представа за какво става дума. Джак бе споменал на Дрю за изчезналите съобщения, разбира се, без да го прави на голям въпрос, но реши изобщо да не разговаря за инцидента с Миа. В най-лошия случай това щеше да подхрани страховете й за разсъдъка му, а в най-добрия той щеше да заслужи презрението й.
И все пак имаше нещо. Авторът на онези съобщения разполагаше с повече информация, отколкото можеше да се открие във вестниците — и с много по-точни данни за въздействието на въпросните токсини. Плюс съкращението „ПМН“, което Джак си спомняше от дръжката на водния пистолет в Сан Диего. Това почти сигурно означаваше, че става въпрос за един и същ човек. Но дали действаше сам и носеше библейско възмездие на модерния свят? В крайна сметка, мислеше си Брин, ерготизмът нямаше нищо общо с „Изход“. Или имаше?