Резкият звън на телефона го сепна, но пък изглежда, че откакто бе получил странната информация, всичко го стряскаше. Човекът, проникнал в компютъра му, го беше убедил, че злото — чистото зло — наистина съществува и че никой не е защитен от него.
— Джак Брин — вдигна слушалката той.
— Доктор Брин. — Непознатият глас бе неуверен и момчешки, но хлапето очевидно се опитваше да говори като възрастен. — Извинете, че ви безпокоя толкова късно, но не успях по-рано. Трябваше да довърша проучването си. И освен това сега таксите са по-ниски. — Момчето почти шепнеше. — Казвам се Бъргър, Шмюъл Бъргър. Ученик съм. Кореспондирах си с доктор Дрю Лорънс.
— С Дрю ли? Казвате, че името ви е Бъргър, така ли?
Дрю вдигна поглед от микроскопа, вдигна палци нагоре и бързо надраска на лист хартия: „Съобщението за рояка!“.
— Да, господин Бъргър — каза Брин, — господин Лорънс си спомня за вас. Е, разкажете ми за вашето проучване. — Той чу как момчето мъчително преглъща.
— Струва ми се, че питате за чумите. — Хлапакът говореше със силен бруклински акцент.
Джак се изненада. Неговите въпроси в ПроМЕД бяха разхвърлени сред много други, но този ученик беше открил връзката между тях.
— Да, така е, Бъргър. Как се сетихте?
— Ами, виждате ли — заекна Шмюъл, — първо беше така нареченият „рояк“, който можеше да е от мухи, други насекоми или пчели — като пчелите, заради които се свързах с доктор Лорънс.
Брин си спомни, че когато разговаря с Дрю по телефона от Сан Диего, бе станало дума за Бъргър. Хлапето беше умно, определено си пишеше домашните.
— Ами водата, която се превърнала в кръв? — Мълчание. — Ами въшките?
— Вижте, наскоро открих нещо по този въпрос. На иврит въшки са „чинним“, дума, която често се превежда събирателно като „гадини“, но на гръцки „скинифес“ означава комар. Аз лично смятам, че може да е всичко, което предизвиква силен сърбеж. Не е задължително да са въшки, каквито ги познаваме…
Еврика! Брин помнеше, че Аристотел пръв е класифицирал животните, включително насекомите, хиляда години след Изхода. Това означаваше, че може да е всяко насекомо или изобщо всичко, което предизвиква сърбене. Разковничето се криеше в самия сърбеж! И за чудовището, подписващо се с тайнственото „ПМН“, библейските „мушици“ можеха да са ерготизмът — последното нещо, което би потърсил който и да е съвременен учен!
След ужаса на изчезналите съобщения милата скромност на Бъргър му действаше като глътка свеж въздух.
— Бъргър — попита Брин, — как можем да влезем във връзка с теб?
Шмюъл му даде домашния си номер и адрес и Джак грижливо ги записа. Най-после още един човек, който не го смяташе за луд — при това истински учен, макар и съвсем млад.
— Благодаря, Бъргър — сбогува се вирусологът. — Много ни помогна. И моля те, съобщавай ни винаги, когато дори само си помислиш, че си попаднал на нещо. Уговорихме ли се?
— Разбира се, докторе — отвърна Шмюъл. — Е, не искам да ви задържам. — Момчето затвори.
— Умно хлапе — каза Джак на Дрю. — Можеш ли да разшириш търсенето си и да включиш всичко, което предизвиква сърбеж?
— Трябва ли да е свързано с „мушици“?
— Да, и това.
— Ще опитам с Нексис. Ще открия всички статии с думата „сърбеж“, но моля те, дай ми малко време. Ще се появи адски много информация — алергии, краста, херпеси, пърхот, псориазис, отровен дъб, смрадлика, отровен бръшлян. Какъв период да обхвана?
Брин прегледа бележките, които бе нахвърлял, докато четеше загадъчния материал за ерготизма, и предложи:
— Опитай от началото на тази година. Може би от март. Търси инциденти в Минесота, Мейн и Кънектикът. Става ли?
— Готово.
— Жалко, че няма да разполагаме с информацията до утре, когато пристигне нашият гостенин.
— Да, най-после ще видим този специален агент Хъбърд. Може би наистина ще открием какво точно иска.
— Той твърди, че искал да разговаряме за работата ми по биотероризма в СЗО.
— Може да е заради бурното ми радикално минало, Джак, но не вярвам на тези типове. Никога не ти казват какво искат.
— Остава ни само да чакаме, приятелю — замислено отвърна Джак.