11.
Вторник, 14 юли
Нюйоркска щатска магистрала
11:30 ч.
Специален агент Скот Хъбърд почти през целия си живот се беше занимавал с военна история и проявяваше особен интерес към Втората световна война. Баща му бе ранен на Иво Джима и двамата често разговаряха за онова време. За малкия Скот бойните действия в Тихия океан изглеждаха съвсем реални, сякаш сам е участвал в тях. Не само че имаше видеокасети с „Победа по море“ и „Светът във война“, но и беше проучил всички по-големи сражения. Да, Хъбърд бе истински справочник за събитията от Втората световна война, но дори и той никога не беше чувал за поделение 731, военнопленническия лагер в Пинфан. Докато не прочете за него в досието на доктор Джон Брин.
Хъбърд откри, че от досието липсват съществени моменти. Той попита колегите си в Бюрото и не получи задоволителен отговор. Започна да рови и накрая разбра, че унищоженото датира отпреди Г-2, Службата за стратегически задачи и старата Служба за химическа война — предшествениците на Форт Детрик. Липсващите части от миналото на вирусолога, както и растящите му подозрения го накараха да потърси от него някои отговори.
Хъбърд шофираше на север по нюйоркската щатска магистрала с раздрънканата си служебна кола. Духаше силно и валеше проливен дъжд. Пътуването беше неприятно, но мислите му бяха заети с рядката книга, която откри не в секретен архив, а в Нюйоркската публична библиотека: „Поделение 731: японските тайни биологични проучвания през Втората световна война“.
Публикувана през 1989 година от англичаните Уилямс и Уолъс, книгата представляваше истинско откритие — и не само за Брин. Хъбърд научи, че под ръководството на генерал Широ Ишии японците провели мащабна бактериологична война срещу Китай — едни от най-нечовешките биологични експерименти, замисляни някога. Истинската загадка беше защо скандалът не е по-широко известен. Жестоките планове били вкарани в действие още преди Пърл Харбър.
През ноември 1941 година ниско над улиците на китайския град Чангте прелетял неидентифициран самолет. Двама свидетели от местната презвитерианска болница видели на земята да падат ръжени зърна, парчета хартия, тампони памук и малки кукли. Седмица по-късно децата в града започнали да проявяват симптоми на чума. Това била нова болест за Чангте и местните съобщения били прочетени с огромен интерес от британските, руските и американските разузнавачи, които успели да открият, че самолетът е излетял от завладяната от японците Манджурия. Чумата взела своето и документите се „изгубили“. За инцидента официално не било направено нищо. Но информацията бе намерена и Хъбърд откри каквото му трябваше.
По-нататък в книгата Скот с удивление видя факсимиле от отпечатък на Службата за стратегически задачи, представляващо първите сведения за Джон „Джак“ Брин. Джеймс и Ан Брин, заедно с техния син Джон, били пратени в три лагера подред — първо в Мукден, после в поделение 731 и накрая в по-слабо известен клон на същия лагер, поделение 100, специализирано в растителната и животинска патология. В обобщената информация от ССЗ, която Хъбърд откри в архивите на ФБР, се описваха японските експерименти, проведени преди и по време на пленничеството на семейство Брин. Японците почти успели да разработят ужасяващи оръжия за биологична война. Дори построили фабрика за чуми. Хъбърд прочете за едрата шарка, холерата, тифа, сапа, салмонелата.
Много преди войната да започне в Европа, офицерите под ръководството на генерал Ишии се готвели да разпространят епидемия на хеморагична треска и за експериментите си имали нужда от вируси на жълта треска. В края на трийсетте години японците се опитали да поръчат смъртоносните култури направо от Рокфелеровите лаборатории в Ню Йорк. Когато планът им се провалил, опитали в Бразилия, но постигнали същия резултат.
В поделение 100, от друга страна, се извършвали много химични и биологични експерименти, но местните специалисти проучвали главно измръзването, и се интересували как точно измръзналите крайници могат да се отчупят с един удар на тояга. Хората, подлагани на всички тези мъчения, се наричали „морута“, „дънери“ или с японската дума за маймуна. Повечето пленници били китайци, но имало повече от хиляда западняци — в случай че китайците се окажели имунни към даден микроб или пък прекалено податливи. И тъй като най-много се страхували от американските и руските войски, японците отчаяно се нуждаели от представители на бялата раса, върху които да експериментират.