Поделение 731 било огромно и разполагало със собствена самолетна писта. Било проектирано и построено за масова продукция: инкубатори за бълхи, колонии гризачи, цистерни, камери за обезводняване и конвейерни ленти за смъртоносни еднокилограмови опаковки замразени бактерии. До 1945 година били произведени и старателно складирани над трийсет и пет килограма бактерии на антракс — повече от достатъчно, за да изтребят цялото население на земята. Оцелелите от експериментите, клетниците, които се оказвали имунни към десетки болести, били пращани в поделение 100, където ги използвали за термични и химични опити. От тях вече никой не оцелял.
Нямаше данни как е загинал бащата на Брин. Смъртта на майка му била документирана от руски майор, който поел командването на Пинфан, разкопал траншеите, идентифицирал жертвите по табелките на шиите им и после ги покрил с трупове на японски войници.
Джон Брин бил върнат в родината му на 14 август 1945 година след като руската армии, състояща се от един и половина милиона войници, почти шест хиляди танка и над пет хиляди самолета окончателно разбила квантунската армия в Манджурия. След това липсваше каквато и да е информация чак до 1957 година, нямаше нищо необичайно и до 1967 година, когато бе постъпил в Световната здравна организация. Навярно просто нямаше нищо интересно, което да си струва да се отбележи. Това определено беше възможно — но не и сигурно. Не и за агент с качествата на Скот Хъбърд…
Вторник, 14 юли
Лаборатория по зооностични болести, Гилдърланд
12:30 ч.
Когато чу гласове в коридора пред кабинета, Брин почти изпита облекчение. Двамата с Лорънс разглеждаха подробностите от странните случаи на ерготизъм наред с новите данни, получени от Шмюъл Бъргър. Седяха един срещу друг и Дрю си водеше бележки.
Брин се възхищаваше на всеотдайността на приятеля си, особено защото знаеше, че изпитва силни болки — Лорънс беше изпънал левия си крак настрани, за да не се схване. Въпреки това, когато на вратата се почука, тъкмо той скочи да отвори.
— Заповядайте, господине — каза Дрю.
Мъжът, водил разпита на Брин в Сан Диего, подраняваше. Предишния ден Хъбърд отново бе телефонирал, за да помоли за среща с доктор Брин — искал да поговорят още за инцидента в Сан Диего, както и по други въпроси. Джак реши, че тази „среща“ ще е също толкова приятна, колкото и първият разпит, затова предложи да се видят в лабораторията, ако не поради друга причина, поне за негово удобство. Агентът с готовност се съгласи.
Двамата се ръкуваха и седнаха един срещу друг. Бяха еднакво високи и имаха еднакво твърд поглед, говорещ за трудно извоювана самоувереност. Хъбърд обясни, че макар иначе да работел във Вашингтон, сега бил в района на Ню Йорк със специална задача. В този момент Лорънс срещна очите на Брин и кимна към прозореца. Джак разсеяно погледна през рамо и видя, че някой слиза от една кола. Някой, как ли не! Нямаше как да не познае Вики Уейд.
— Доста силно вали… — измърмори той и си помисли: „Отвратителна сутрин. Първо се самопокани този, а сега…“.
Междувременно агентът спокойно продължаваше:
— И така, макар че по принцип въпросът е съвсем обикновен, уверявам ви, че ще сме ви извънредно признателни за помощта… хм. — Хъбърд най-после забеляза, че вниманието на Брин и Лорънс е насочено към нещо друго. — Преча ли ви? Зная, че се натрапих, но се надявах, че ще можем да поговорим няколко минути…
Точно в този момент в стаята влетя Виктория Уейд. Очите й заблестяха, щом видя Джак, но после се вледениха, защото забеляза Хъбърд.
— О, Джак, извинявай за изненадващото посещение. Тръгнала съм за хиподрума в Саратога. Носи се слух, че конете започнали да се разболяват и… — Дъждът зловещо плющеше по покрива. Вики се обърна към Хъбърд и Дрю: — Прощавайте, имам адски натоварено разписание. Джак, може ли да поговорим насаме в коридора? Поверително е.
— Чакай малко, всички бързаме. — Той овладя ситуацията. — Първо искам да те запозная със специален агент Хъбърд от ФБР.
— Виктория Уейд — учтиво каза Хъбърд, сякаш никога не се бяха срещали. — Гледал съм ви по телевизията. „Гореща линия“. Чувствам се така, сякаш отдавна ви познавам.
Очевидно решила да запази разговора на летището в тайна, Уейд стисна ръката му, погледна го в очите и отговори само:
— Радвам се да се запознаем. — Бе сгрешила за Хъбърд: агентът можеше да лъже, при това доста умело. Зачуди се дали да разкаже на Брин за срещата им.