— Значи в първия случай целта е победа — каза агентът, — а във втория да се прати послание, така ли? — Той погледна Лорънс, който също изглеждаше отлично запознат с този въпрос.
— Но биологичните оръжия са толкова силни — обади се Дрю, — че терористите могат да унищожат не само „тактическа“ цел, а цял град като Ню Йорк.
— Точно така — потвърди Брин. — При биологичния тероризъм се избира вещество, което да подейства незабавно и да не се лекува с ваксини или антибиотици. Целта се определя грижливо и много по-рано. Самият акт неизбежно има символично знамение, понякога неясно, и трябва да е на символично място, за да постигне най-силно въздействие. По традиция това става на символично събиране на хора на символично важно място.
— За символично унищожаване на какво? — попита Хъбърд. Чудеше се дали вирусологът основава обясненията си на личен опит, или на бъдещи планове.
— Нима всичко това не е само измамният символизъм на безумието? — подхвърли Дрю и агентът извърна очи от Брин и го погледна.
— Разбира се. Безумие. Мисленето на „правоверния“. За мен — за нас — самолетът, пълен с хора, не е символ. Това си е просто самолет, пълен с хора. И все пак — почти заплашително прибави Хъбърд, — често е почти невъзможно да спрем най-големите безумци… и да ги открием.
В стаята се възцари напрегнато мълчание. Накрая Джак отпи от кафето си и продължи:
— Между индивидуалния акт и финансирания от държавата тероризъм, каквато е биологичната война, има огромна разлика. За нея символизмът далеч не е толкова важен, колкото посоката на вятъра.
— Което означава? — попита агентът.
— Което означава, че биологичната война използва химически оръжия за масово унищожение и че действието им точно отговаря на името. Ефективността им зависи от мястото — град, село, тропици, пустиня, планини и така нататък — и от силата на врага. Под сила имам предвид числеността на войските, техните нападателни способности и възможностите им да се защитават от вирусите, които възнамерявате да използвате срещу тях.
— Разбирам — измърмори Хъбърд, като си мислеше за Брин и за всичко онова, което бе прочел за Пинфан.
Джак си наля още кафе и продължи:
— По време на операция „Пустинна буря“ например, съюзническите войски бяха ваксинирани срещу антракс. Разполагаха с десетки хиляди ампули атропин в случай, че бъдат обгазени със зарин или друг органофосфат. Вече ни е известно, че иракчаните са били заредили артилерийски снаряди с антракс и ботулизъм. Добре че не са ги използвали, защото са били от тип „F“, докато нашите войници бяха имунизирани срещу типове „А“, „В“ и „Е“.
— Наистина ли? — едва се сдържа да не потрепери агентът. Неотдавна в Ню Йорк бяха пристигнали първите секретни съобщения за случаи на ботулизъм в различни части на Съединените щати. Дори не бе имал време да прочете нещо повече, освен обобщенията. Откъде можеше да знае за тях Брин?
— За разлика от биологичната война — продължи вирусологът, — биологичният тероризъм е почти като партия шах. Трябва да се прецени способността на врага да реагира на дадено вещество и да се използва друго, напълно неочаквано, като тип „F“. Очаква се, че противникът ще изпадне в паника с пускането на всеки нов токсин — колкото по-странен, толкова по-добре. — Той замълча, за да подчертае психологическото въздействие, после продължи: — Разбирате ли, никой няма да се уплаши особено, ако чуе, че са открили нов грипен вирус — в крайна сметка всяка зима сме изложени на опасност от заразяване. Но само властите да съобщят на населението, че се разпространява някакво екзотично зло като еболата, и играта става съвсем друга. Като имат предвид неизвестността на болестта, въздействието й и факта, че не може да се овладее или лекува, хората реагират така, сякаш живеят през Средновековието.
— Ясно — кимна Хъбърд.
— В историята на биологичната война и тероризъм обаче има нещо общо — рече Джак. — Информацията за случаите остава секретна. Победителят установява господството си не само над врага, но и над писаната история. С други думи, историята е онова, което победителят казва на хората.
— Бихте ли се конкретизирали?
— Естествено — отвърна вирусологът. — Победените са мъртви. И историците невинаги казват истината за онова, което ги е убило. Победителите често запазват в тайна факта, че са използвали биологично оръжие. Разпространяват дезинформация. Защото това спокойно би могло да се разглежда като геноцид. Друга причина е желанието им да припишат победата на храбрите войници и генерали, а не на някой бацил. В последно време пазят тайните си, в случай че решат отново да ги използват. Историците обикновено нямат представа каква е действителната причина за победата в някоя важна битка или даже в цялата война.