— Моля ви, продължавайте, господа — каза Хъбърд.
Брин започна да разказва за събития от по-новата история, за ужасите на биологичната война през вековете: за картагенците, които хвърляли кошове с кобри от корабите си срещу римляните, за татарите, които катапултирали болни от чума в италианските гарнизони, за Германия, Англия и Съединените щати, които засекретили жестокостите, извършени по време на двете световни войни. Джак реши да не се спира подробно на японците. Със споменаването си за Пинфан агентът го бе изненадал неприятно. Дали искаше да му покаже, че знае всичко за него?
Хъбърд реши да подхвърли малко вече разсекретена информация.
— Като говорим за тайни, известно ли ви е, че по време на Корейската война американски самолети са пускали орлови пера, натопени в патогенни бактерии? А когато през осемдесетте години в Куба се появи епидемия на хеморагична тропична треска, Кастро заяви, че Съединените щати водели биологична война. Но от обвиненията му не излезе нищо.
— И сега в цяла Централна и Южна Америка има тропична треска — с иронична усмивка отвърна Джак, — която безмилостно се насочва към южните щати. Дали е случайност, или биологична война? — попита той Хъбърд, който си водеше бележки в малък тефтер, но агентът само сви рамене.
— Според една от теориите — продължи Брин, — дори епидемията на бубонна чума през деветдесет и четвърта година в Индия всъщност била предизвикана от пакистански терористи. Жена ми би могла да ви разкаже повече за това. Но никой не си е направил труда да изследва култура от бактериите, за да проследи произхода им, което поне щеше да е интересно, даже да не докажеше нищо.
— Ами антраксът в Калифорния, доктор Брин? — Хъбърд реши, че е време да постави въпроса директно.
— Излишно е да казвам, че постоянно мислим за този проблем — спокойно отвърна Джак. — Изглежда, е акт на биологичен тероризъм. Но има някои странни особености — доколкото ми е известно, не са пращали самохвални писма, нито са отправяли заплахи. Нямам представа защо жертвата е Джоуи Сейнт Джон. Какво смята Бюрото, ако позволите да попитам?
Агентът се замисли, после каза:
— И на нас ни се струва така. Има други неща, за които не мога да ви кажа…
— Други случаи на антракс ли?
— Други… инциденти… секретни. — Хъбърд искаше да види каква реакция ще предизвика това у Брин, който изглеждаше искрено загрижен. — Във всеки случай, доктор Брин, чудех се дали бихме могли да ви използваме като източник на информация. Ясно ми е, че това излиза малко извън вашата област. В края на краищата вие сте вирусолог.
— Но в Световната здравна организация Джак се е занимавал точно с такава работа — намеси се Дрю.
— Аз… известно ни е. И между другото, доктор Брин, чух, че се интересувате от ерготизма. Защо?
— Кой ви го каза, господин Хъбърд?
— А, просто слух. — За пръв път този ден агентът се усмихна със загадъчната си усмивка: все пак насочилият го към ПроМЕД информатор бе анонимен.
Тъй като нямаше абсолютно никаква представа какво знае Хъбърд и от кого може да го е научил, Брин реши да е предпазлив.
— Всъщност наскоро жена ми изнесе лекция по този въпрос и ме помоли да направя някои проучвания. С удоволствие ще ви пратя информацията, която открих.
— Разбирам, благодаря, ще поддържаме връзка. — Отново същата усмивка. — Много ми помогнахте, и двамата. — И агентът си тръгна.
Разговорът продължи да безпокои Брин дни наред. Хъбърд беше опасен човек, с когото трябваше да се внимава. Джак се страхуваше, че в негово лице вече си е спечелил враг. Фактът, че е успял да се добере до всичко това, означаваше, че е много добър в работата си, специалист да научава неща, които не би трябвало да знае. Първо за Пинфан, после за ерготизма. Нямаше съмнение, че не е изминал целия този път просто за да си поговорят за биологичния тероризъм. От Вашингтон го бяха пратили в Сан Диего. Навярно наистина се движеха по същата логика и целяха да установят достоверността на Брин като източник на информация. И все пак Джак разбираше, че Хъбърд го смята за заподозрян. Внезапно го обзе мрачно предчувствие. Той седна пред лаптопа си, влезе в ПроМЕД и по средата на списъка откри, че ужасяващите материали за ерготизма пак са там — но този път подписани от самия него, ръководителя на ПроМЕД. Брин повика Дрю, който незабавно дойде и започна да чете информацията. Този път успяха да я разпечатат. След това Джак му каза да я изтрие.