Какво ставаше, по дяволите? Изглеждаше ясно, че опитен хакер подхвърля информация за него на Бюрото и в същото време прониква в цялата му компютърна система. И именно в този момент вирусологът осъзна, че се нуждае от помощ, при това не такава, каквато му предлагаше ФБР.
Нуждаеше се от колеги, от хиляди специалисти, хора, способни да му отговорят на десетки въпроси. ФБР разполагаше с огромни ресурси. ПроМЕД също. Ако Джак не се задействаше бързо, Бюрото щеше да продължи да си губи времето — и щеше да го обвини в ужасни деяния, които не би извършил никога, докато истинският социопат щеше да е свободен да сее извратените си библейски опустошения по света…
Хъбърд си тръгна от лабораторията на Брин в отлично настроение. Всичко си идваше точно на мястото — библейските разкази се съчетаваха с факта, че родителите на вирусолога са били мисионери, както и с преживяванията му в Пинфан. Доктор Джон Брин спокойно можеше да се окаже опасен луд, виждащ мисията си като старозаветно възмездие. Той взе мобилния си телефон и набра номера на една организация, за която знаеха малцина дори от правителството — Специалното управление за борба с международния радикален тероризъм, ръководено от прочутия биохимик и опитен следовател контраадмирал Франк Е. Олд. Отговори му някакъв щабен офицер, но агентът не го остави да довърши.
— Тук е Хъбърд, свържете ме с адмирал Олд. — Трябваше да изчака няколко секунди. — Току-що си тръгнах от лабораторията му, господин адмирал. Определено бяхте прав, пътуването се оказа много резултатно. — Той замълча, докато адмиралът говореше.
— Да, господин адмирал, мисля, че има библейска връзка — отвърна Хъбърд. — Запознах се с Дрю Лорънс. Разказа ми за бактериологична война, цитирана в „Царства“. И каква изненада — случайно намина Вики Уейд. Пак бяхте прав, господин адмирал.
12.
Вторник, 14 юли
Летище „О’Хеър“, Чикаго
13:00 ч.
Тиодор Камерон изпитваше дълбока наслада да дразни Джак Брин и да насочва Скот Хъбърд с анонимни информации по Интернет и директни инсинуации по телефона. Агентът го беше търсил още два пъти, но Теди му каза, че няма какво повече да прибави. До този момент единственият човек, който правеше нещо, за да го спре, изглежда, бе Брин и това донякъде го безпокоеше, защото вирусологът явно започваше да прави точни проучвания. Точни, но прекалено закъснели.
Хъбърд навярно вече пишеше следващия си обвинителен доклад за Брин и очакваше убедителни улики. О, да, ходът с ерготизма определено се оказваше резултатен. Е, може би скоро Джак щеше да има нови основания за тревога. Самата мисъл за това накара Теди да изпита глад — глад и възбуда.
Тъй като Мисията му не получаваше онова внимание от страна на медиите, за което страстно копнееше, той започна да обмисля как да поправи този пропуск. ПроМЕД беше едно, но телевизионните мрежи и вестниците бяха съвсем друго. Това го вбесяваше. Камерон мразеше да чака.
Теди се приближи до вестникарската будка на летището и купи пет ежедневника от различни големи градове в страната, както и „Ю Ес Ей Тудей“. После си намери място в чакалнята, седна и запрелиства страниците. Пред него имаше малък телевизор, който се включваше с монети от двайсет и пет цента. Сутрешните прогнози за времето се редуваха със селскостопанска информация. Времето не го интересуваше, но Тед въпреки това пусна пари в автомата и започна да чете вестниците.
„Ю Ес Ей Тудей“ не го разочарова. Публикуваха отдавна очакваната статия за усилващата се паника от антракса в Южна Калифорния. Обзе го усещане за божественост и покой — Божията воля щеше да се изпълни. Накрая се описваха симптомите на антракс при хората и животните. Съобщаваше се за неизвестен брой случаи в зоологически градини, но се подчертаваше, че повече от трийсет и петима възрастни и деца са били приети в болница като „предпазна мярка“. Очаквало се да има и още, защото в зависимост от спорите болестта проявявала различен инкубационен период. Зоопаркът в Сан Диего бил затворен.
Материалът включваше портрет на „известния“ доктор Макдоналд. Той предупреждаваше читателите за първите симптоми на антракс — поражения по кожата, описани като черни циреи, които растели, прониквали все по-надълбоко в плътта и съдържали зловонна гной. После изригвали като вулкани и разпръсквали силно заразна течност.