Накратко се разказваше за по-необичайната белодробна форма, медиастинит, от която починало неназовано шестгодишно момче. Родителите и педиатърът отказвали всякакви интервюта. „Точно както е наредил докторът — помисли си Теди. — Божията воля ще се изпълни точно навреме!“
Той прегледа другите вестници и се разочарова от беглото споменаване на епидемията по конете в Кентъки. После отвори лаптопа си и бързо провери медицинските сайтове: УАНДЪР, Физишън онлайн, МедСкейп, Аутбрейк, БиоСкейп, АГНет.
Информации за смъртта на конете имаше само във ветеринарния сайт на Службата по храните и лекарствените средства и в ПроМЕД. Зарадва го фактът, че поне някой — макар това пак да бе Джак Брин — продължава да следи историята.
Камерон си погледна часовника. Беше време за ежедневното обявяване на цените на зърното в Айова. Откри го в АГНет и с удоволствие го прочете.
Юли — цените на зърнените храни рязко скачат поради слабата реколта
Годишната зърнена реколта в Айова
ПОРАЗЕНА ОТ МИКОТОКСИНИ
Проучване на качеството на зърното, Щатски университет на Айова
Проучванията на зърното показват, че качеството на зърното е по-лошо от очакваното
За контакти: Ветеринарна медицина
(515) 555 — 8790
Еймз, Айова — горещото сухо време тази година повдига въпроси за качеството и хранителната стойност на зърното. Качеството на зърното в обширни райони в Канзас, Айова, Небраска и Оклахома е по-лошо от очакваното.
Теди набързо прегледа информацията. По-късно щеше да я прочете подробно. Важното бе, че две отделни проучвания на взети от полето проби зърно — едното за съдържание на лизин, другото за загниване и плесенясване на класовете — съобщаваха за по-високо от препоръчителното равнище на микотоксини. В пробите бил регистриран и вомитоксин. Освен това двата анализа посочваха, че в северната част на централните щати се наблюдава масова зараза с афлатоксин В1… Камерон за миг спря да чете и качи съобщението на харддиска, после продължи.
За него не бе изненада фактът, че афлатоксинът е най-често откриваният микотоксин и че е засечен вомитоксин. Той го знаеше и разчиташе на това. Интересуваше го обаче информация за плесента Aspergillus. Теди продължи да търси в официалните съобщения на щата Айова и накрая я намери.
Представители на щатския университет на Айова предупреждават, че поради сушата и нетипичните за сезона високи температури това лято зърнените култури в по-голямата част от Средния запад са податливи на зараза с Aspergillus. Оптималните условия за образуване на афлатоксин, заявяват те, са 25–32 градуса по Целзий и относителна влажност над 80%. За развитие на плесента е необходима средна влажност на зърното 15-25%; Ако не бъде изсушено както трябва или не се съхранява при по-малко от 14% влажност, зърното може да образува афлатоксини. Даже влажността да надхвърли тази граница само на отделни места, започват да се появяват източници на афлатоксин.
Водата е метаболитен продукт на развитието на плесените и заразените зърна могат да навлажнят онези около тях, предизвиквайки лавинообразен ефект. Препаратите против плесенясване могат да предотвратят разпространението на процеса, но не и да унищожат вече образувания афлатоксин.
Когато има подозрения за зараза, храните и особено зърното трябва да се подлагат на изследване. Ако има позитивни проби за Aspergillus, трябва да се направят съответните тестове за афлатоксин. Приблизително 50% от пробите, анализирани в токсикологичната лаборатория на колежа по ветеринарна медицина в Илинойския университет, съдържат двайсет на милиард части афлатоксин. Ако се регистрира такова или още по-високо съдържание, зърното не подлежи на междущатска търговия.
Теди записа адресите и телефонните номера. Тук се казваше всичко, което го интересуваше. Имаше и още:
Едно съдържащо афлатоксин зърно или парченце от зърно сред 3200 зърна може да доведе до опасно високо равнище на афлатоксин. Храна с такова съдържание има ниски хранителни стойности и не трябва да се дава на прасета сукалчета.
Чрез пресяване на зърното може да се отдели до 50% от афлатоксина. Като последно средство, зърното може да се третира с амоняк, който унищожава афлатоксина. Тази процедура е опасна и преди да се прилага трябва да се получат подробни инструкции от съответните селскостопански инстанции. Обработените с амоняк зърна покафеняват и тогава могат да се използват като храна за добитъка.