Изведнъж раздразнението, което изпитваше, напълно изчезна. Нещата вървяха отлично. Гласът бе проговорил и всичко беше ясно. С инфантилното си еретично проучване Джак Брин никога нямаше да се добере до него. Мисията на Теди никога не му бе изглеждала по-възхитителна, по-сигурна от сега и за да го отпразнува, той отиде в най-близкия ресторант на летището и си поръча стриди с пържени картофки и коктейл.
Вторник, 14 юли
Лаборатория по зооностични болести, Гилдърланд
11:45 ч.
Гилдърланд, Ню Йорк
Ръководителят на ПроМЕД моли за помощ колегите си от Африка и Средния изток: интересуват ме получени в последно време съобщения за рояци скакалци и въздействието им върху местното население.
Брин написа това кратко съобщение донякъде с нежелание, защото знаеше, че задължението му е да ръководи системата, а не да я използва като форум за личните си тревоги. От друга страна, когато пусна информацията за случая на Джоуи, се получиха петнайсет отговора за антракс. Вече беше прекалено късно, но данните бяха точни. Струваше си да опита и този път.
Тъкмо прибавяше „антраксните циреи“ към списъка на чумите, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Лорънс от обществената библиотека в Олбъни.
— Откри ли нещо, Дрю?
— Успях да прехвърля съвсем малка част от нещата. Онзи ужасен материал за ерготизма наистина се оказа от помощ. Търсих по ключовите думи „сърбеж“ и „смърт“. Това всъщност ограничи резултатите. Излязоха само онези съобщения, в които се споменават двете думи.
— И?
— Открих значително „по-прилична“ версия на онзи случай в Ню Кейнън. Репортаж във вестник, съвсем кратък. Искаш ли да ти го прочета?
— Естествено, давай!
5 март
Ню Кейнън, Кънектикът. Специално за „Стамфорд Адванс“
Двайсет и седем годишен мъж почина в стамфордската болница от болест, която лекарите наричат „ерготизъм“. Ръководството на болницата не съобщава името на починалия. Според разпространената информация мъжът получил фатален коремен инфаркт в резултат от веществото ерготамин, което прекъснало кръвоснабдяването му.
Ерготаминът се използва за приготвяне на някои лекарства за мигрена и усложнения при раждане. Следи от него били открити в кръвта на жертвата след като лекарите заподозрели, че става дума за убийство. Местните власти провеждат разговори с членовете на семейството и приятелите, за да установят произхода на лекарството. Достоверен източник предполага, че починалият може да го е получил от добронамерен човек, който го използва за пристъпи на мигрена, и че по погрешка е взел прекалено много хапчета. Същият източник спомена, че мъжът е бил пушач, което рязко усилва въздействието на лекарството. Дълбоко опечалената годеница съобщи на репортерите, че той бил в отлично здраве, но малко преди да умре се оплаквал от силен сърбеж.
Брин се замисли. Това ли беше? Наистина ли ерготизмът можеше да се изтълкува като „мушиците“ от третата чума? Случаят потвърждаваше думите на Шмюъл. Лорънс не бе открил съобщения за инцидентите в Мейн и Минесота, но колко лекари биха си направили труда да правят изследвания за болест, която се смята за изчезнала преди векове? Онзи, който беше пратил материала в ПроМЕД, си знаеше работата.
— Благодаря, Дрю — каза Джак. — Ще направиш ли още една проверка, този път с ключови думи „ерготизъм“ и „смърт“? Може и нищо да не откриеш, но си струва да опитаме.
— Естествено — отвърна Лорънс. — Ще се видим следобед.
Брин се върна при компютъра си, прегледа архивите на ПроМЕД и го откри: пчелният рояк за пръв път се бе появил в системата през юни, но само като изолиран инцидент. Също като жабите. И като антракса на Джоуи.
Джак съзнаваше, че е сам. Трябваше да измисли начин да поиска помощ, без да показва на специализираната си публика — един от която най-вероятно беше престъпникът — че търси убиец или убийци. Бе убеден, че наближава времето на следващия катаклизъм. Беше доволен, че е пратил запитването за скакалците. ПроМЕД беше единственият му шанс. Знаеше, че трябва да телефонира на Хъбърд, и разбираше, че не трябва да губи време.
Вторник, 14 юли
Летище „О’Хеър“, Чикаго
14:00 ч.