1987 г.
Откакто го помолиха да напусне ЦКЗ, също като всеки друг независим учен, Тиодор Камерон постоянно изпитваше нужда от средства. И все пак имаше късмет, защото знаеше как да го прави и къде да търси. Училищните и църковните съвети в набожните южни щати и Средния запад — там наистина му вървеше. На какво можеше да се отдаде тази странна способност? Навярно на пламенността си, която убеждаваше хората да приемат исканията и обещанията му.
И когато се обръщаше към тях, очите му излъчваха енергия и сила. Те го виждаха и погрешно смятаха, че обаянието му се дължи на страстна вяра.
Камерон значително увеличаваше изследователския си фонд просто като усъвършенстваше способността си да убеждава свещеници, управителни съвети и безброй адвокати колко важно е да финансират проучванията му в областта на рака. Да не говорим, че Пусър, адвокат със здрави връзки във висшите религиозни кръгове, му беше уредил среща с Християнския съвет — много богата национална организация, в която членуваха влиятелни личности като телевизионния евангелист Кейтоу Фипс, най-консервативния католически епископ в Луизиана, някой си монсеньор Лапиер — за него се говореше, че бил много близък с папата — и един калифорнийски строителен предприемач с политическо влияние в цялата страна, Джоузеф Сейнт Джон.
Срещата се проведе в прекрасно имение във Вирджиния — дом на промишлен магнат, дарил милиони за консервативни християнски каузи. Пусър присъстваше като посредник. Теди ясно и спокойно обясни, че е на път да създаде лекарство за някои видове рак.
— Избирателно унищожаване на раковите клетки и предпазване на околните — това е разковничето — започна изложението си той. — Винаги съм вярвал, че отговорът се крие в токсините на плесените. В края на краищата, всички антибиотици се извличат от тях. Същото се отнася за циклоспорина. — Когато им показа как микотоксините могат да се дестилират и изпитат върху ракови клетки, всички останаха впечатлени. После заяви на двайсет и петимата видни християни, че към тези открития го била насочила Божията воля, и постигна двойно по-силен ефект.
— Господа — заключи Теди, — аз съм само на няколко стъпки от целта си да спася живота на безброй човешки същества. — „Цярът на Камерен — помисли си той, — ключът към неизброими богатства.“
— Искам да не сгрешим нещо, доктор Камерон — каза калифорнийският предприемач Джоузеф Сейнт Джон. — Вашето лекарство убива клетките — болните клетки, само тях, така ли?
Камерон кимна.
— И не засяга здравите, нали? — Отново кимване.
— Ами зародишните клетки? — попита луизианският епископ Лапиер. — Вашето лекарство убива ли неродените, растящите клетки, мислейки ги за рак?
— Вижте, Ваше Високопреосвещенство. — Теди внезапно се разтревожи и се опита да извърти нещата. — Подобно на много лекарства, които използваме днес, за съжаление то не може да се прилага по време на бременност…
— Защото ще убие или ще навреди на зародиша — прекъсна го епископът.
— Да — призна Теди.
— В такъв случай — попита Пусър, — може ли да се използва като средство за аборт, като противозачатъчно — подобно на експерименталното лекарство във Франция, известно като RU486?
— Възможно е да се използва с такава цел, но… — Видя ужаса в очите им още преди Пусър да го прекъсне по средата на изречението.
— Благодаря ви, Тед, ще се свържем с вас в най-скоро време.
Щели да се свържат с него! Как ли пък не! Изобщо не си направиха труда. Мина половин година и той не само не получи средства, но и го дадоха под съд и загуби патента за друго свое лекарство. Ако не бе банковата му сметка на Кайманските острови, щеше да е напълно разорен. Камерон не можеше да повярва. Християнските организации вече просто не искаха и да знаят за човека, който някога беше техен любимец, техен скъп научен гений.
После жена му го напусна и това го накара още повече да осъзнае, че окончателно е изгубил връзките си. Очевидно в безкрайната си мъдрост Християнският съвет го бе анатемосал като човек, на когото не може да се вярва. О, продължаваше от време на време да изнася лекции. Издържаше се със спестените си пари, но не отказваше да спечели някой и друг долар. Говореше пред нерелигиозни научни групи като онази в Аспен, където за пръв път чу Гласа…