Ако се съдеше по броя на ежедневно снасяните яйца, любимото създание на Теди вече бе съвсем зряло. Той прекрасно се грижеше за любимата си, но тя все пак беше опасна.
Камерон взе чаша от отличното мерло, което бе отворил. Дали беше настъпил моментът да се сбогуват? Теди погледна към лекарството. Трябваше ли вече да изпие хапчето? Чудотворното средство почти незабавно щеше да започне да разтваря твърдата глава на тенията — да убие майката, да убие любимата, жена и мъж в едно, но не и него.
Той търколи хапчето по дланта си. Само малко гадене, навярно и диария. Днес щеше да вечеря с пъдпъдък. Не, щеше да изпие хапчето утре, след като събереше още триста яйца.
И така, тенията, Taenia solium, щеше да умре, без да осъзнае смъртта си, както не бе осъзнавала и живота си, пожертвана за най-великата кауза…
Моментът беше отлично избран. Теди се готвеше да направи следващия си ход. Последната седмица на август адвокатите винаги се събираха в скъпия курорт Ландс Енд, скрит сред останките от огромна гора — сега превърната в игрища за голф, междущатски магистрали и открити мини — която някога се бе простирала на стотици километри в Западна Вирджиния, Тенеси и Кентъки.
Пътят от Линчбърг бе почти приятен. Гледката беше великолепна. Преди години хората бяха пътували дотам с влак или конски каруци. Имаше само две причини да посещават Ландс Енд. Здравето и голфът.
С отлично поддържаните си морави и превъзходна храна, курортът открай време бе място за професионални срещи на богаташи, играчи на голф, зъболекари, хирурзи и адвокати.
Този път адвокатите се събираха, за да обсъдят успехите си в прехвърлянето на средства за освободени от данъци институции. Работата им достигаше кулминация в последния делничен ден преди 15 август. Тогава официално изтичаше автоматичната отсрочка, която данъчната служба позволяваше на всеки данъкоплатец. Тъй като даренията се определяха от фиксираните в закона граници за размера на дарената сума, тръстовете, богаташите и инвеститорите неизбежно изчакваха до последния момент, за да напишат възможно най-големия чек за любимата си благотворителна дейност.
Съвсем естествено даренията за по-консервативните църкви бяха значителни и адвокатите, участвали в тези трансакции, често получаваха като възнаграждение процент от цялата сума. Щом започнеше лятото, настъпваше празник за онези от тях, които представляваха многобройните благотворителни организации, на практика ръководещи икономиката на някои южни щати. Също като колегите си от фондациите и инвеститорските фирми, те винаги избираха Ландс Енд. Заради голфа. И храната. Те обичаха да ядат повече от всичко на света.
Съставена главно от мъже, тази група участваше в трансфер на 6.8 млрд. долара годишно в касите на хиляди малки църкви и синагоги. Малки църкви и синагоги с прекрасни малки поземлени имоти и инвестиционни портфейли.
Натоварен със скъпоценния си товар и в подходяща униформа, на обяд Теди спокойно се смеси с цветарите и сервитьорите. Наблюдаваше адвокатите, които се изправяха от масите си до заоблените прозорци на слънчевата Зала с колоните и за кой ли път отиваха да си напълнят чиниите.
Камерон — с радост приет като нова работна ръка — разчистваше съдовете и подреждаше нови прибори. Храната беше изключителна. Той бе просто един от персонала, който носеше подноси с пушена пъстърва, диви фазани, планини от печени пъдпъдъци и прекрасни цветя.
Както и на обяд, на вечеря цветята за последен път се освежаваха с вода точно преди да влязат гостите. Теди надлежно пръскаше лилии и рози, момини сълзи и папрати. Отделни капки, разбира се, падаха наоколо по приборите, широките чинии, ножовете, водните чаши, салатите, салфетките и менютата.
Гостите запристигаха и започнаха да разчупват хляба, да го мажат с масло, да си наливат вода и да похапват от салатата.
Всички пируваха и цареше всеобщо веселие. Когато първият от ораторите се изправи, за да се обърне към публиката, всички в залата бяха преизпълнени със задоволство от храната и финансовите си успехи.
Първият оратор бе старият приятел на Камерон Уилям Пусър и Теди стъписано забеляза, че адвокатът се е появил към края на вечерята и не е хапнал нищичко. Този скапан кучи син нямаше право на избавление. Е, Камерон се успокои, че винаги има следващ път. От вратата на кухнята видя как Пусър се изправя и се обръща към събратята си.