— Господа, тази вечер ме помолиха да говоря за това как медиите възприемат американските адвокати. Аз отклоних тази молба… Вместо това обаче ще ви кажа как се възприема професията ви от човек, много по-квалифициран от мен…
Тъй като Мисията му беше изпълнена и знаеше за какво ще стане дума в речта, Камерон незабелязано си тръгна, възбуден от мисълта колко различна ще е тази година за толкова много скакалци.
И сега Теди отвори нов файл за Осмата чума. Повече от всичко обичаше тези разкази — своите възстановки на предсмъртните сцени. Знаеше, че Брин ще остане очарован. Основаваше ги на действителни събития, научени от местните хора. Когато се представеше като репортер от вестник като „Стар“, местните винаги се разбъбряха.
Събота, 22 август
Шърман, Кънектикът
15:45 ч.
В хубави почивни дни скутерите, порещи спокойните води на Кендълуд, можеха да се чуят още преди осем сутринта. Най-масово разпространеният спорт сред летовниците, чиито вили се издигаха по бреговете на езерото, беше да хвърчат наоколо като луди с двуместни лодки.
Една от най-бързите от тях принадлежеше на адвокат на име Ед Ривърс. В неговата фирма „Смитсън и Ривърс“ работеха седемнайсет младши партньори и заедно със стария господин Смитсън кантората печелеше 44 милиона долара годишно. Когато Ривърс се ожени за дъщерята на Смитсън, четирима епископи им бяха предложили да ги венчаят.
Ед Ривърс беше почти съвсем предвидим човек и клиентите му смятаха това за достойнство. Той осигуряваше на църквите ежегодни дарения и препоръките го бяха направили достатъчно богат и влиятелен, за да присъства на годишната среща в Ландс Енд. Хонорарите му позволяваха да се наслаждава на гребането.
Ед и семейството му идваха на Кендълуд още откакто той следваше в Корнел. Големият му мощен скутер приличаше на осъществената мечта на лошо момче да има най-бързата лодка в езерото.
Шумът тормозеше някои хора, но те не се оплакваха, защото Ед беше известен човек. Винаги организираше фойерверки. На няколко пъти всяко лято вдигаше партита с гости от града и позволяваше на неопитните моряци да управляват увеселителното му корабче — построено по поръчка, дълго петнайсет метра и притежаващо всички удобства на апартамент в хотел „Интерконтинентал“ плюс просторна задна палуба с навес, от която гостите можеха да наблюдават как той пори езерото със скутера си, носещ името „Ангелски дъх“.
Ед беше добър моряк — бе завършил курс във Флорида и имаше в актива си три пътувания до Бахамските острови.
Този следобед, докато правеше бавен завой покрай корабчето, Ривърс можеше да види как барманът приготвя „Блъди Мери“ на палубата. Той наду двата двигателя, за секунди вдигна шейсет километра и се понесе по езерото, вдигайки след себе си триметрова следа от пръски. Когато се отдалечи на неколкостотин метра, адвокатът превключи на по-ниска скорост, за да завие, и остави скутера да се движи странично. Езерото зад него изглеждаше гладко като огледало. Този път реши да мине съвсем близо до корабчето и да поразлюлее хлапетата.
Когато зави, Ед усети слабо парене в ъгълчетата на очите си. После по бузите му като че ли премина електрически ток. Той разтърси глава и разтри тила си. Изведнъж зад лявото око го прониза странна болка.
Ривърс започна да масажира слепоочията си с пръсти, почувства се по-добре, намести очилата си, зави към корабчето и наду двигателите.
Лъскавият скутер полетя напред. Водата бе съвършена и корабчето се приближаваше с над сто километра в час.
Ед се чувстваше чудесно.
Синьо небе, бърза лодка, страхотни хора… Какъв живот! Той отметна глава и погледна нагоре. Внезапно тройният нерв от дясната страна на лицето му се сгърчи от ужасна болка като от допир до електрически кабел.
Скоро след срещата в Ландс Енд във вътрешността на мозъка му беше започнало да се развива живо създание. Кистата бавно се уголемяваше и се промушваше през всяко отверстие, което успееше да открие. А такива имаше много. Организмът неизбежно се изду до такава степен, че притисна мозъка към черепа му и предизвика смазващата болка.
Ривърс рязко зави надясно и неволно вдигна дясната си ръка към лицето си. Следващият пристъп му попречи да посегне към дроселите. Ед се вкопчи в руля с лявата си ръка. Накрая болката стихна и му позволи да дръпне лостовете назад.
Когато започна да намалява скоростта, гостите на корабчето забелязаха, че притиска длан към бузата си, взеха си чашите и застанаха на перилата. Той им махна… но когато понечи да превключи на още по-ниска скорост, го удари третата парализираща мълния. Този път адвокатът рязко вдигна ръка, маншетът на якето му закачи десния дросел и го премести силно напред. Двигателите изреваха и скутерът внезапно оживя.