Стиснал руля с лявата си длан, Ед неволно го завъртя наляво. Четиритонната лодка от фибростъкло полетя напред, за секунди набра шейсет километра в час и се понесе право към корабчето.
В момента на сблъсъка загинаха двама души. Скутерът се вряза в корпуса и един млад адвокат, който се намираше в каютата си, със собствените си очи видя как витлата насичат крака му на безброй парчета. По-късно се наложи изцяло да го ампутират в болницата в Данбъри.
Паразитът, който отнемаше живота на Ед Ривърс, продължи да убива още хора на сушата: скутерът проби целия корпус на корабчето и прелетя през двайсет и петте метра до брега, изскочи от водата и се заби в една стара алуминиева каравана. Лодката и автомобилът избухнаха в пламъци. Караваната изгоря напълно, като отне живота на цяло семейство от Ийст Ориндж. Доброволците от Уорън успяха да докарат пожарна кола едва след четирийсет минути. Дотогава не бе останало почти нищо. Трупът на Ед беше целият обгорял.
Отначало никой нямаше представа какво точно се е случило. Броят на заведените съдебни дела принуди семейството на адвоката да се съгласи на аутопсия.
Патоанатомът разряза мозъка на Ривърс и видя десетки пихтиести кисти. Видя устите им. Те се движеха. Все още бяха живи и пулсираха под мембранните си обвивки като ембриони, каквито, разбира се, бяха…
Събота, 29 август
Окръг Бъргън, Ню Джърси
Само седмица след странната и трагична смърт на Ед Ривърс Ричард и Една Рубин имаха изложение пред Съвета на старейшините и главния равин като официални инвестиционни представители на повече от 75 хиляди евреи от окръг Бъргън.
Ричард и Една отлично знаеха, че синагогите в окръга притежават повече пари за инвестиране, отколкото много държавици по света, и че техните училища се издигат в прекрасните имения на Робър Барънс. Домовете на евреите, всички близо до синагогата, бяха еднакво красиви, добре поддържани и скъпи.
Ричард и Една все още не бяха готови за Енгълуд и живееха по-скромно в Лиония заедно със сина и дъщеря си. Когато се спускаха надолу по хълма, за да отидат на срещата, те минаха покрай Станфордските имения и си обещаха, че някой ден ще се преместят тук.
Срещата им с равина и агента на недвижими имоти започна точно навреме и изложението мина добре. Всички изглеждаха доволни от информацията на Една за пренасочването на пенсионните фондове — идея, за която научиха в Ландс Енд, присъствайки като едни от малкото поканени евреи — и за възстановяването на някои имоти.
Сега за незабавното превеждане на парите трябваше само да бъдат подписани пълномощните документи, приложени към тръстовите договори на синагогата. Това означаваше хонорар от 75 хиляди долара за семейство Рубин. Когато си тръгнаха, въпросът изглеждаше уреден. Двайсет и пет минути по-късно те се върнаха в офиса си, като минаха покрай някои от най-красивите къщи. Една възторжено си набеляза коя от тях ще купят. Тази сделка щеше да промени всичко.
Ричард, от друга страна, не изпитваше никакъв възторг. Измъчваше го същото пулсиращо главоболие, от което страдаше вече цяла седмица. Жена му постоянно му разтриваше слепоочията и му напомняше, че винаги го боли глава, когато работи прекалено много, и че подготовката на офертата е изтощила и двамата. Но не можеше да отрече тъмните сенки по бузите му и тежките торбички под очите му. Забеляза ги дори дъщеря им.
Когато отби от Лъмойн авеню и паркира в служебния гараж, той отпусна глава върху волана. Една протегна ръка, започна да разтрива схванатия му тил и това незабавно го отпусна. Ричард я целуна. Чувстваше се много по-добре. Всъщност достатъчно добре, за да се върне на работа.
От приемната, в която работеше вечно засмяна луничава червенокоска с британски акцент, се разкриваше прекрасна гледка на изток към Манхатън и към величествените скали над Хъдсън. Зад дълга стъклена стена се трудеха единайсет адвокати, заемащи малките помещения около офиса на Ричард и Една.
Двамата отидоха направо в кабинета на Ричард. Той вдигна телефонната слушалка, за да позвъни в банката с намерението да прехвърли фондовете още този следобед. В този момент болката го връхлетя по-силно от всякога. Ричард си помисли, че ще падне, и се вкопчи в ръба на бюрото. Тъкмо се канеше да извика, когато всичко премина. Адвокатът дълбоко си пое дъх и когато централата отговори, успя да поиска кредитния отдел.