Той оспорваше права върху нефтени находища, медни рудници, водни запаси, като се позоваваше на забравени документи — всичко това бързо се превръщаше в богатство, докато Хамър водеше дела срещу федералното правителство от страна на племената.
Отначало институциите го мразеха, но след време, също като всеки добър Робин Худ, той започна да взима от богатите, като продължаваше да дава на бедните. Клиентелата му включваше различни фирми, църкви и индиански племена. Вече доста заможен, Хамър водеше бляскав начин на живот. Разводът щеше да е неприятен.
Пристигнал в града, за да заведе сина си за една седмица в Аспен, Дан настоя да се срещне с Шийла на новото денвърско летище въпреки дългия път от Боулдър и проблемите, които имаше със зрението. Може би перде? Тя с готовност се съгласи — само и само да не го допусне в дома си.
Самолетът му закъсня. Шийла беше пратила Джош на щанда за видеокасети, когато видя Дан да се спуска с ескалатора. Носеше каубойски ботуши и шапка. Той я забеляза и енергично размаха шапка. Пътниците наоколо го загледаха. Винаги привличаше вниманието. На Шийла й се искаше да е мъртъв.
Внезапно, въпреки разстоянието, тя видя, че от носа му потича кръв. При това силно.
Макар че Дан не го знаеше, голяма киста бе пробила етмоидния синус над дясната му ноздра. Кръвотечението беше достатъчно силно, за да го стресне и да го накара да изпусне шапката си. Той силно кихна и струята кръв оплиска жената на стъпалото под него. По палтото, ръката й и парапета на ескалатора пръснаха кръгли червени капки.
Дан изпитваше ужасна болка зад очите. Кихането бе помогнало на други кисти, проникнали дълбоко в мозъка му, да си пробият път навън. Той се опита да спре кръвта с пръсти, но нова струя шурна право в лицето на жената, която се беше завъртяла към него. Тя изпищя, толкова ужасена от гледката, че отстъпи назад, за да избяга. Кракът й пропадна във въздуха и жената изгуби равновесие, размаха ръце и размаза кръвта по парапета.
Докато падаше, главата й се блъсна в жената точно под нея и двете заедно полетяха надолу. Болката накара Дан да се строполи на колене. Жените задръстиха движението и един от пътниците настъпи ръката на първата. Тя отново извика и почти незабавно се появиха хората от охраната с извадени пистолети. Накрая някой се сети да изключи ескалатора.
Самият Хамър почти крещеше. И изведнъж болката внезапно изчезна. Той понечи да се изправи, но от лявата му ноздра потече светлорозова течност — много по-гъста от чистата кръв — и го накара да се задави. После и тя спря.
Виеше му се свят, зрението му беше замъглено и го болеше глава. Но все пак се чувстваше много по-добре, отколкото докато в черепа му бяха танцували адски огньове. Бе погледнал в огнена пещ — човек не можеше да си представи по-ужасно физическо мъчение. Не искаше никога повече да изпитва такова нещо.
Дан се мъчеше да запази хладнокръвие и когато най-после пристигна помощ, той се опита да обясни на санитарката, че не вижда добре. Тя кимаше, после включи офталмоскопа си и погледна очите му.
Светлината минаваше нормално през тъмния център на ириса му, но вместо да проникне през лещата и да падне върху ретината му, тя се фокусираше върху обвивка на яйце — полупрозрачна мембрана, изпълваща пространството зад лещите, малка, едва забележима торбичка с течност, която замъгляваше зрението му.
Санитарката усили лъча, разгледа предната камера и през прозрачната стена на капсулата видя глави на малки паразити. Онези, които още не се бяха излюпили. Имаха миниатюрни кукички. Малки кръгли усти. Движеха се…
Жената отскочи, сякаш я бяха зашлевили. От този момент винаги щом погледнеше в нечии очи, си спомняше за този случай.
Дежурната лекарка в спешното отделение на денвърската болница се съгласи, че никога не е виждала такова нещо, и повика завеждащия. Двамата се консултираха и незабавно се свързаха с ЦКЗ за съвет. Тези създания бяха живи и плуваха в камерата на окото като бели делфинчета.
И само след часове желанието на Шийла Уудс се изпълни: Дан Хамър беше мъртъв.
Теди четеше разказа си за скакалците и ужасната смърт. Още преди месеци бе готов да започне работа по Деветата чума — мракът, който щеше да трае три дни.
14.
Понеделник, 31 август
Кабинетът на директора в лабораторията по зооностични болести, Гилдърланд
10:00 ч.
Червеният телефон за спешни случаи от дясната страна на бюрото иззвъня.