Както обикновено, Лорънс беше свършил блестяща работа и все пак Брин щеше да обере лаврите. Фактът, че медиите не споменаваха за него, определено не се дължеше на черната му кожа — кариерата му бе обречена, тъй като той нямаше докторска степен. Каймакът винаги обираха ръководителите на проекти, директорите на бюра, началниците на лаборатории — мъже, бели мъже с високи научни степени и внушително звучащи титли. Онези, които всъщност вършеха работата — сложните таблици, статистическите анализи, установяването на връзките между случайните променливи величини и съответните стойности на самостоятелните променливи, които доказваха заключенията на авторите — никога не бяха възнаграждавани. Брин знаеше, че на челото на Лорънс и хиляди други като него завинаги е отпечатана дамга. За да си „купиш“ степен от склада на компанията, трябваха неколкостотин хиляди долара и тежък заем — Лорънс никога не можеше да си го позволи.
— Изглежда добре, приятелю — незабавно каза Джак. — Дрю, ти си моите очи и уши. Свършил си отлична работа. Но все още не разбирам. Може би извадката е прекалено малка.
— Няма достатъчно регионална информация, Джак, но е почти достатъчно… продължавай да търсиш.
Първите две графики представляваха времево-пространствени хистограми, които епидемиолозите използваха, за да локализират — или според техния термин да „ориентират“ — епидемията като време и място. Лорънс беше събрал цифрите от щатските епидемиолози и ги представяше обобщено в хистограмите. През последните две години случаите на невроцистицеркоза в страната като цяло не се бяха увеличили и не се съсредоточаваха в определен район.
Третата графика, съобразена с гъстотата на населението, също не проявяваше особености по отношение на броя случаи на милион за всеки регион. ЦКЗ използваше регионите, за да следи тенденциите при определени болести — сърдечен инфаркт, удар, цироза, грип и СПИН. Понякога се наблюдаваха изненадващи разлики, които трябваше да се обяснят, за да се открие епицентърът на разпространение. При невроцистицеркозата нямаше такива особености. И тук задънена улица…
Джак се прехвърли на четвъртата графика, провери „личностните“ характеристики и забеляза интересни различия: мъжете рязко превъзхождаха числено жените.
— Нищо чудно, тъй като работим с данни за паразити — каза Лорънс. — Момчетата винаги са с мръсни ръце, по-малко се мият, повече ходят боси, обичат приключенията и контактуват с повече животни… кучета, котки, миещи мечки, прилепи и микроби, включително яйца на паразити. — Брин се съгласи с него.
Четвъртата графика обаче показваше, че са били засегнати повече възрастни, отколкото деца, което обикновено не беше така, освен ако болестта не е дълготрайна. Някои хора бяха приемници на паразити като глистите десетилетия наред, но този случай бе различен. Свинската тения обикновено се проявяваше само за месец-два.
Когато стигна до последните две графики, Джак разбра защо Лорънс се е съсредоточил не само върху възрастните, но и върху това какви възрастни са заразени, както и кога и къде са се заразили. Дрю беше открил епидемията, сравнявайки различни видове информация. Цифрите бяха невероятни.
— Толкова много възрастни, а, Дрю? Защо? И защо абсолютно неочаквано в Съединените щати?
— Невроцистицеркозата вече не е проблем в Щатите, Джак. Заразените свине се откриват и унищожават. Месото се проверява и свинските продукти се подлагат на термична обработка поради опасността от трихиноза. Тя е изчезнала, откакто законът забранява храненето на свинете с остатъчни месни продукти. Свинското стриктно се проверява и за тения. Така нареченото „негодно месо“, терминът за заразени с ларви котлети, шунка и филе, изпъстрени с белезникави ларви, лесно се забелязва.
— Дрю — попита Брин, — когато приемникът е човек, ларвите не образуват ли в сърцето, мозъка, очите и кожата му кисти?
— Естествено. Навярно често се случва. Виж по-надолу.
Брин погледна шестата графика. Лорънс бе разпределил информацията по расова и етническа принадлежност, обществени класи, равнище на доходите и професия.
Последната графика обясняваше всичко.
Професионалните групи бяха различно заразени, особено… адвокатите.
— Нощта на живите мъртви — каза Дрю. — Но не всички от тях са мъртви, това е сигурно. Проверих по телефона няколко от нашите нюйоркски случаи. Общо петнайсет. Открих единайсет. Седем души се съгласиха да разговарят с мен. Болни са… тежко болни, но не всички обръщат внимание на това.