Брин се удиви.
— И какво е общото помежду им?
— Ами, всички само търсят кого да дадат под съд. Наричам ги „ЖБЕА“, живите бели европейски адвокати. Не са много весели типове, но определено са много по-щастливи от МБЕА — мъртвите адвокати.
— В Съединените щати има много МБЕА — прибави Дрю — и никой друг, освен нас, нито щатските епидемиолози, нито ЦКЗ, нито лекарите и болниците знаят за това. Само ние, Джак. Сбирщината невежи, която ръководи разпокъсаната ни система на здравеопазване, си няма представа какво става.
— Трябва да им съобщим, Дрю. Трябва да направим нещо…
„Да, направи го, Джак, а после го забрави, приятелю“ — каза си Лорънс.
— Ще се заема — каза той. — Ще пратя по факса резултатите във всички щати. Но нали знаеш, Джак, вестоносеца го убиват. Откажи се, това вече не е твоя отговорност.
Роднините на починалите адвокати невинаги бяха услужливи, когато Брин се опитваше да разговаря по телефона с тях. Отне му няколко часа, но благодарение на упорството си, накрая той се добра до Ландс Енд.
Незабавно позвъни на управителя, който нямаше представа какво се е случило и се държеше почти раболепно, обещавайки да му прати пълен списък на проведените през тридневния период мероприятия, както и описание на всички сервирани храни.
— Трябва да кажа, докторе — продължи да рекламира курорта управителят, — че адвокатите прекараха чудесно. Всички са във възхита от Ландс Енд. Някой път трябва да доведете тук семейството си.
„Едва ли“ — помисли си Джак, но отвърна:
— Ще го имам предвид. — После му съобщи каква информация го интересува и му благодари за помощта.
Основната част от материала пристигна по факса на следващия ден. Държали речи конгресмени и сенатори. Гостите наброявали над триста души. Една от вечерите адвокатите били забавлявани от прочут комик. Храната била изключителна — дивеч, фазани, пилета, пъстърва, пикантни раци, докарани от Балтимор.
Докато преглеждаше списъка, Брин с удивление откри, че няма и дума за свинско. Защо? Защото на конференцията бяха присъствали евреи ли? Много вероятно. Във всеки случай храната не включваше свинско печено, пържоли, ребърца, бекон, дори пушена шунка, която се смяташе за деликатес.
После прочете грижливо отпечатаната програма. И тогава откри отговора:
Речта на Били Пусър.
Беше замислена като шеговит укор към адвокатите. Заглавието й ги бе накарало да се подсмихнат, Джак беше убеден в това. Идваше от обръщението на председателя на Върховния съд Уорън Бъргър при пенсионирането му и предупреждаваше за появата на ново поколение адвокати: „Гладна орда скакалци“, ето как ги бе нарекъл. Гладна орда скакалци…
Брин сви рамене. Това беше: осмата чума. Скакалците се бяха натъпкали и сега започваха да се самоизяждат.
Той извади списъка си и за кой ли път го прегледа. Смъртта на луизианския епископ от Centrolenella бе втората чума, жабите. Ерготизмът — третата, въшките. Пчелите бяха четвъртата чума, роякът. Антраксът — шестата, циреите, описани в Библията.
Сега прибави и осмата чума, скакалците. Ами седмата, градушката? Или петата, морът по добитъка? Трябваше да е епидемията по конете, нямаше начин да не е така. Ами деветата чума, тридневният мрак, или, десетата, смъртта на първородните синове? И първата, онази, с която започваше всичко? Колкото и да беше луд, никой не можеше да превърне водата в кръв!
15.
Сряда, 9 септември
Домът на Брин, Гилдърланд
03:00 ч.
Как можеш да превърнеш вода в кръв? Въпросът продължаваше да го измъчва, докато през нощта той изведнъж се стресна и се събуди. Беше убеден, че знае отговора.
Първата му мисъл бе да позвъни на Миа в Манхатън. После си даде сметка, че е три през нощта, пък и без това тя си мислеше, че той губи разсъдъка си. Не искаше да буди Дрю. И нямаше намерение да сподели теорията си за чумите с Вики, докато не бъдеше готов да я види като материал по „Гореща линия“.
Лорънс винаги отиваше в лабораторията рано, но тази сутрин Брин го изпревари с цял половин час и когато Дрю дойде, вече беше приготвил кафето.
— Доктор Брин — пошегува се Дрю, — на какво дължим тази неочаквана…
— Дрю — развълнувано го прекъсна Джак, — струва ми се, че открих ясна следа за първата чума!