— Сериозно ли говориш?
— Абсолютно. Помисли си… помисли си какво би могло да направи някой воден басейн червен — с цвят на кръв?
Дрю се забави само за миг.
— А може би лилав или жълто-зеленикав… Червена вълна — водорасли!… Имаш предвид някакъв токсичен цъфтеж, нали?
— Точно така. Искам да направиш още една проверка в Нексис. Изрови всеки възможен източник за токсичните червени водорасли, включително за отравяне с ciguatera, навярно на Карибите, някъде към началото на годината.
— Няма проблем — усмихна се Лорънс, винаги готов за ново предизвикателство. — Веднага отивам!
И не се върна с празни ръце. Донесе статия, публикувана девет месеца по-рано в „Маями Хералд“. Беше кратка, прекалено кратка, за да убеди Джак, но определено го заинтригува.
Маями. Януари. Ройтерс.
Днес представители на холандското здравно министерство на остров Синт Маартен потвърдиха, че предизвиканата от хранително отравяне смърт на преподобния Кейтоу Фипс, съпругата му Джорджиана и дъщеря им Гречън се дължало на ciguatera, навярно от токсини, срещащи се при много карибски риби.
Семейство Фипс и десетки от американските му енориаши били на океанско пътешествие. Изглежда, че от стотиците туристи са пострадали само свещеникът и семейството му. „Дълбоко съжаляваме за смъртта им“ — заяви в Амстердам доктор Ник Мертенс, министър на здравеопазването на Холандия.
Смята се, че токсинът ciguatera се е съдържал в рибно предястие. Семейство Фипс яли холандски и индонезийски деликатеси, поднесени им на устроен в тяхна чест празник, както и церемониален ордьовър от местна риба, поръчан от свещеника.
Преп. Фипс, съпругата му и дъщеря му загубили съзнание по време на банкета и това предизвикало истинска истерия сред енориашите му, мнозина от които неотдавна се били присъединили към пътуването, носещо девиза „Напред, Христови воини“. В суматохата, последвала смъртта на Фипс, много свещеници заявили, че преди да умре, преподобният ги обявил за свои наследници.
Брин бе убеден, че американските власти изобщо не са си направили труда да разследват смъртта на семейство Фипс. Аутопсията сигурно бе извършена на острова. Ако искаше повече информация, трябваше да се свърже с холандските представители, или на Синт Маартен, или още по-добре в Холандия.
Той отиде при книжната лавица, извади един изтъркан том и го отвори на главата за водораслите.
Отравянето с ciguatera, прочете Джак, се дължало на биоинтоксикация с микроскопични организми, поглъщани от по-големи хищни риби от Карибите до Южния Тих океан. С един от видовете такива водорасли, Gambierodiscus toxicus, се хранели дребните морски животни и токсините се пренасяли нагоре по хранителната верига към по-големи риби.
Ciguatera определено можела да убие човек, но не и за няколко минути, освен ако дозата не била извънредно голяма. Брин имаше приятели, които бяха получили слабо отравяне от този токсин по време на морско пътешествие до Гренада и за около двайсет и четири часа бяха изгубили всякаква чувствителност в слабините.
Той бързо прегледа текста. Колко лесно можеше да е?… После го прочете още веднъж, като търсеше средствата, токсините. Тези организми бяха само един от многобройните видове фитопланктон, предизвикващи неврологични проблеми — вцепеняване, парализа, парестезия, дихателна недостатъчност. През последното десетилетие микробиолози от десетки страни забелязали варианти на ciguatera при „цъфтящите алги“, носещи се из огромни райони от океаните и моретата.
Името „Червено море“ се приписвало на цъфтеж на Fusarium rosaceum преди много векове. По света имало зелени, кафяви, сини и в последно време лилави вълни, всички с различни силни токсини. Дори сладководни езера придобивали бледозеленикав цвят от алги, толкова отровни, че водата била опасна дори за водните птици. Някои морски водорасли излъчвали сияние на лунна светлина и придавали на тропичните морета сюрреалистичен вид.
Цветовете на алгите образували токсични молекули просто като вторичен продукт от собственото си дишане и отделяне. Някои токсини унищожавали деликатните морски екосистеми, убивали милиони риби и мекотели, оголвали цели рифове, замърсявали плажовете. Други били безвредни за определени видове морски създания, но можели да се натрупват в мускулите и хрилете им. Макар че отровите не били опасни за тях, когато ги изядяло по-голямо същество, например човек, концентрираните токсини бързо го убивали.
Усилилото се в последно време „цъфтене“ на червените вълни се наблюдавало със сателити, които следели нарастващите петна от алги, носещи се на хиляди километри в океана. Години наред се смятало, че са безвредни. Новите данни обаче показвали, прочете Брин, че увеличаващото се съдържание на фосфати в морската вода, което се дължало на използването на изкуствени торове и изливането на химически отпадъци, често водело до усилен растеж, особено в по-топлите крайбрежни води, и после, ускорено от парниковия ефект, съчетанието ставало причина за силен токсичен цъфтеж.