Брин погледна бележките си. Това можеше да е добре… или зле.
— На първо място — започна Де Ройтерс, — семейството наистина е починало от ciguatera. През януари.
Джак усети, че космите по ръцете му настръхват. „Запази спокойствие — каза си той, — такива неща се случват.“ Постоянно имаше смъртни случаи от отравяне. Вирусологът зачака.
— Имало е някакви териториални спорове. Смъртта е станала в международни води, но най-близкото местно правителство е било нашето, на Синт Маартен. Капитанът на кораба бил италианец, а целият екипаж се състоял от испанци, освен готвача, който бил филипинец. След малко ще ти разкажа за храната. Корабът плавал под панамско знаме и капитанът се опитал да откаже да пусне на борда представители на местните власти. В продължение на около три минути. После се качили холандски войници и френски жандармеристи.
Той замълча, сякаш не искаше да разказва повече, но Джак настоя:
— Продължавай!
— Разговаряли с готвача — неохотно се подчини Де Ройтерс, — конфискували рибата и пренесли трите трупа в болницата на острова. Тримата вече били мъртви… или поне така изглеждало! Има известна неяснота относно точното време на смъртта… Един от неизвестните симптоми на отравянето е будната кома. Жертвата изглежда мъртва, но всъщност не е. Трябва да се интубира, докато отново започне да диша. Така или иначе, после благодарение на вашите конгресмени позвънили от американското посолство да искат незабавно предаване на труповете.
— Значи наистина са умрели от ciguatera, така ли?
— Да, за съжаление е така, Джак. И, приятелю, поради очевидни причини и ние, и французите не горим от желание да разгласим това трагично събитие. Ще се отрази зле на туризма ни. Ние и нашите френски колеги постоянно наблюдаваме тази… чума — на Синт Маартен, Мартиника и Гваделупа. Правителствата ни не желаят да го разпространяват, защото било… лоша реклама.
Брин разбираше. Отново тази секретност. През петдесетте години мексиканското правителство бе отрекло, че жълтата треска изобщо е преминавала границата им с Гватемала. Защото щяло да повлияе на туристическата им индустрия. Джак почти дума по дума си спомняше разговора, на който преди няколко години го бяха помолили да присъства, докато двамата с Миа бяха на почивка в Хаянис. През седемдесетте от Мартас Винярд и Нантъкет започнаха да съобщават за две редки болести, и двете пренасяни от кърлежи: петниста треска и бабезиоза. Този туристически рай най-после трябваше да признае, че кърлежите на техните цъфтящи острови представляват реална опасност. Това беше възмездието на кърлежите, също като в „Челюсти“. Техните челюсти бяха микроскопични, но също толкова смъртоносни.
Той бе убеден, че в това отравяне има още нещо, за което Де Ройтерс не споменава…
— Ян, скъпи приятелю, има ли нещо… необичайно? Струваш ми се малко неуверен. Загрижеността за туризма е разбираема, но има ли още нещо? Нещо… съмнително?
— Да, нещо много съмнително, Джак. Факт е, че в стомасите на свещеника и съпругата му не е имало никаква риба. Яли са ориз, хляб, малко преди да умре Фипс е пийнал и доста скоч. И в кръвта му са открили метаболити на кокаин, но не достатъчно, за да го убият. Най-блестящият и интересен свещеник, който сте виждали някога. Жена му и дъщеря му са били чисти. И те не са яли риба.
— Но ти каза, че са умрели от ciguatera, нали?
— Така е, но не в нормални физиологични количества, Джак. А във фармакологични количества, около десет хиляди пъти повече, отколкото обикновено се открива при фаталните случаи. Няма начин, няма естествен начин…
— Да погълнат това количество, освен…
— … ако не им го е дал някой. Има и още. Открихме не само ciguatera, но и неосакситоксин, гониатоксин и микроцистин. Нашата програма за наблюдение на токсините е много съвършена, Джак, но никога не сме виждали такова нещо и се надявам никога повече да не видим.
— Какви действия сте предприели и какво възнамерявате да правите по въпроса?
— Виж, приятелю — отвърна де Ройтерс, — не ти препоръчвам да качваш историята в ПроМЕД. Може да доведе до опити за подражание. Тези цъфтежи и водораслите, които образуват токсините, могат да се получат в аквариуми от всеки с достъп до океана или до езера — всякакъв воден басейн, в който да се развиват организмите. При съответната температура, соленост и светлина човек може да ги отглежда като градински цветя.
— Разбирам.
— Джак, ние съобщихме за това на хората от Световната здравна организация, Интерпол и вашето правителство. Няма нито един заподозрян. За щастие, няма и сведения за друг инцидент.