Брин се замисли за значението на тези думи. Разбира се, ПроМЕД можеше да се използва с престъпна цел, дори да улесни извършването на престъпление. И в системата можеше да се проникне — случаят с ерготизма категорично го доказваше. Ами ако психопатът, който стоеше зад всичко това, бе абонат на ПроМЕД? Толкова много условности. Толкова много въпроси.
Четвъртък, 10 септември
Ню Йорк
12:00 ч.
Внимателно следил имейлите на Брин през последната седмица, включително този до Де Ройтерс, Теди Камерон вече знаеше какво възнамерява да направи вирусологът. Отначало интуицията му и сега тези сведения му показваха, че противникът му се насочва към инцидента с Фипс — Първата чума, първия път, когато Божият глас в него му беше наредил да действа.
Информацията за неуморното преследване на Брин — това предизвикателство към Гласа — едновременно го безпокоеше и странно го възбуждаше. Хората от ФБР, от друга страна, го отегчаваха. Те бяха само изпълнители на заповеди, хора без никакво въображение, обикновени войници. Джак беше нещо съвсем друго. Той бе по-достоен противник. И все пак до този момент Камерон изцяло владееше положението. Беше се добрал до Първата чума без никаква помощ от страна на Теди. Лошо. Много лошо.
Докато съзерцаваше красивите смъртоносни алги, цъфтящи в аквариумите, Камерон започна да изпитва страх — страхуваше се, че Брин прекалено се приближава до него, страхуваше се, че ще го спрат, преди да свърши с всички чуми. Не, не! Гласът никога нямаше да го допусне. Теди беше изпълнител на Божията воля и Господ го закриляше. Всичко щеше да е наред. Всичко щеше да стане така, както го бе предопределил Бог. Нямаше нужда да мисли за Брин, обикновен смъртен грешник като останалите.
Теди си наля чаша бренди, за да успокои нервите си, и се насили да се съсредоточи върху краткото си пътуване до Карибите. Оттогава имаше почти година. Беше ли допуснал грешки?
Бе чул за пътешествието на телевизионното шоу на Фипс, което Гласът му заповяда да следи, после зачака нареждания и скоро ги получи. Планът беше великолепно прост. Теди си купи билет за лайнера като обикновен турист, а не като член на групата на преподобния. Но си държеше очите отворени и в онази фатална вечер успя да се вмъкне в трапезарията на първа класа преди да поднесат основното ястие. Лично присъства на всичко и това ужасно го възбуди, защото макар свещеникът да „умря“ бързо, последните му мигове съвсем не бяха приятни.
Камерон си наля втора чаша, отвори лаптопа си, вкара паролата си „ПМН“, отвори файловете за първия Глас и препрочете разказа си за края на Фипс и семейството му — вече бяха почти готови да ги прати на Брин.
Петък, 30 януари
Трапезарията на първа класа, пътнически кораб „Рио Роха“, пристанище Синт Маартен
Преподобният Кейтоу Фипс седеше заедно със семейството си на подиума в трапезарията на първа класа и се поздравяваше за чудесната си идея да организира този малък банкет. Беше поканил спонсорите на електронната си църква на едноседмично пътешествие по островите — „Светите острови“, както ги нарече, обявявайки събитието по телевизията: Сейнт Джон, Санта Круз и накрая Синт Маартен.
За да участва в пътешествието, човек трябваше да направи значително дарение на религиозната организация на Фипс — места на кораба получаваха дарителите на стоте най-големи суми. Накрая събра повече от два милиона долара. Корабната компания плащаше разходите му и му бе дала и доста хилядарки отгоре. Общата сума се равняваше на близо 1.8 млн. долара. Не беше зле за селско момче като него! Той се усмихна.
Фипс имаше намерение да превърне банкета в Тайната вечеря. Последната вечеря. Щеше да се измъкне от жена си и дъщеря си, да слезе на Синт Маартен „по работа“ и на сутринта да вземе самолета до Бискайския залив.
Прощалната вечеря на кораба, той го знаеше, трябваше да е особено паметна. Празникът дълго щеше да се обсъжда в Де Мойн, Ел Пасо и Шарлотсвил. Искаше вестта да се разпространи, така че в сравнение с приходите от пътешествието догодина сегашната му печалба да изглежда като дребни стотинки. Мечтаеше за Европа — Сен Тропе, Сен Етиен, Сен Рафаел… всички прекрасни места, носещи имена на светци. Трябваше да измисли някакъв нов ангел, за да отиде до Банкок. Жалко, че йезуитите не бяха проникнали по-навътре в Азия.
— Рибата е готова, преподобни Фипс — съобщи стюардът.