Той лежеше неподвижен с пламнали очи и копнееше за смъртта, но това състояние щеше да продължи още почти два часа. Чуваше всичко: споровете на хората си. Усещаше миризмите: острия мирис на чувала за трупове, в който го напъхаха. Вътре бе тъмно и топло и свещеникът ясно съзнаваше какво става с него.
По-късно чу отварянето на ципа, усети масата под себе си и хладния въздух в залата за аутопсии. Вече ослепял, Фипс не виждаше нищо, но знаеше какво предстои. Ако можеше, щеше да закрещи. После се разнесе изтракване на стомана по камък.
Мускулите на диафрагмата му бавно и безмилостно отслабваха и той осъзна, че се задушава.
Умря точно след като най-добрият погребален агент на Синт Маартен най-после започна да изсмуква телесните му течности.
Началото на септември
Лаборатория по зооностични болести, Гилдърланд
Разговорът на Джак с Де Ройтерс го беше отвел до поразително разкритие: не само че вече знаеше за първата чума, токсичен цъфтеж на алги, но и това се бе случило през януари, преди осем месеца, преди седем чуми. Безумецът следваше точен план! Брин набра номера на Рейдър в Атланта. За щастие той му отговори незабавно.
— Може би имам нещо за твоята колекция от странни случаи, Джак — без предисловия започна Рейдър. — Следя информацията в ПроМЕД. И се натъкнах на нещо, което изглежда абсурдно дори за мен.
Не страдаше от излишна скромност.
— И какво е това, Карл?
— Ботулизъм, Джак.
— Ботулизъм? Случва се. Разказвай.
— Не е по твоята специалност, зная, но не е далеч. Нашата знаменита нова класа от експерти в Епидемиологичната разузнавателна служба и ФБР все още се опитат да разкрият загадката. Въпросът е, че имахме десетки случаи на ботулизъм из целите Щати, особено около юли, но някои бяха само преди месец.
— ФБР ли?
— Да, Джак. Прилича на съзнателен акт. Преди седмица съобщихме на Бюрото. Поради очевидни причини ни помолиха да го запазим в тайна.
— Собствено разследване ли провеждат? — Хъбърд отново щеше да го посети.
— Да. Така или иначе, някои случаи бяха фатални, но повечето пациенти оцеляха. Никой от тях не е консервирал сам зеленчуци. Инцидентите са изолирани като време, пространство и хора. Няма данни за наранявания или една и съща храна. Щатските здравни отдели изпълниха цялата процедура — ресторанти, консерви и полуфабрикати. Момчетата от Службата по храните и лекарствените средства се добраха до нещо общо в няколко случая. Можеш ли да се досетиш какво, Джак?
Брин бе убеден, че Рейдър знае целия отговор или част от него и просто го дразни.
— Само един опит ли ми отпускаш?
— Давай. Ако познаеш, ще отвориш и врата номер две.
— Свещеници.
— Браво! Трябваше да предположа… Джак, запази го в тайна, иначе ще си имаш работа с феберейците.
— Вече си имах, Карл, но не във връзка с ботулизма. Какво става?
— Нещо много сериозно, Джак. Свещениците или техните семейства, включително децата, са единственият известен рисков фактор. Как разбра?
— Просто предположих. Някой от тях да е бил на пътешествие на Карибите?
— Що за абсурден въпрос?
— Важно е, Карл, повярвай ми.
— Добре, щом казваш. Ще видя какво ще успея да открия. Следващият въпрос, Джак. Как са се разболели?
Това вече наистина не бе в областта на Брин, Рейдър имаше право, но вирусологът знаеше, че освен при случайни пробивни рани, при които в организма проникват спори, ботулизмът изисква специални условия за образуване на токсините. Той си спомни за епидемия на ботулизъм при бебета, предизвикана от мляко, съдържащо мед от цветен нектар, в който имало спори, донесени от пчелите в кошера, спори, толкова издръжливи, че оцелели в меда дори след обичайното му загряване.
— Нямам представа — призна Джак. — Известно ми е само, че повечето случаи на ботулизъм при възрастни са свързани с храни.
— Не е било от храна. — Тази игра на догадки очевидно допадаше на Рейдър. — И след като ЦКЗ откриха токсините, разбрахме, че източникът не е фармацевтичен.
— Какво?! Да не би някой наистина да продава токсина?
— Една калифорнийска компания. Преди с него се е лекувало кривогледство и спазми на очния мускул. Въпросът е, че в компанията няма данни за необичайни продажби и токсинът, който произвеждат, е само тип A. Онова, което имаме тук, е сто пъти по-силно, смес от A и B.
— Но не трябва ли да се изяде или инжектира?