Въпреки това понякога тя си даваше сметка, че се пита къде е той, защо не я търси, дали не му се е сторила глупава историята за влакчето и потиснатото желание, дали не е избягал завинаги, защото тя му е признала любовта си. За да не позволи на тези толкова хубави чувства да се превърнат в страдание, тя си изработи метод: когато си спомнеше за някоя положителна емоция, свързана с Ралф Харт — камината, виното, някоя идея, която би искала да обсъди с него, или чисто и просто сладката тревога кога ще се появи отново, — Мария прекъсваше това, което вършеше в момента, усмихваше се на небето и му благодареше, че е жива и че не очаква нищо от мъжа, когото обича.
А щом сърцето й започнеше да недоволства заради отсъствието му или заради погрешните неща, които бе изрекла, докато бяха заедно, тя си казваше: „Ти искаш да мислиш за това, така ли? Добре тогава, прави каквото желаеш, а аз ще се посветя на по-важни неща.“
Мария продължаваше да чете, а когато се разхождаше, обръщаше по-голямо внимание на всичко около себе си: цветове, хора, звуци, най-вече звуци — на собствените си стъпки, на страниците, които разлистваше, на колите, на дочутите откъслечни разговори, и така неприятното чувство постепенно изчезваше. А ако се появеше отново след пет минути, тя правеше същото, докато тези спомени, отначало приети, но после любезно отхвърлени, изчезнеха за по-дълго време.
Една от тези „отрицателни мисли“ бе вероятността да не го види повече. С малко практика и много търпение тя успя да я превърне в „положителна мисъл“: когато той си тръгне, за нея Женева ще има лицето на мъж с много дълга коса и старомодна прическа, детска усмивка и сериозен глас. А ако след много години някой я попиташе как е изглеждал градът, където е живяла в младостта си, тя би могла да отговори: „Красив, способен да обича и да бъде обичан.“
Из дневника на Мария в ден, когато в „Копакабана“ имаше малко клиенти:
След дългото ми общуване с хората, които идват тук, стигнах до извода, че използват секса като някакъв вид дрога: за да избягат от действителността, да забравят проблемите си, да се отпуснат. Но като всички останали наркотици и сексът е вредна и разрушителна практика.
Ако някой иска да се дрогира, независимо дали със секс или с нещо друго, си е негов проблем; последствията от действията му ще бъдат добри или лоши в зависимост от това, което той самият е избрал за себе си. Но ако искаме да успеем в живота, трябва да разберем, че онова, което е „поносимо“, е съвсем различно от онова, което е „хубаво“.
Противно на мнението на моите клиенти сексът не може да бъде практикуван по всяко време. Във всеки от нас има скрит часовник и за да правят секс двама души, стрелките на часовниците им трябва да показват един и същи час по едно и също време. А това не се случва всеки ден. Влюбеният не е зависим от половия акт, за да се чувства добре. Двама души, които са заедно и се обичат, трябва да сверяват часовниците си с търпение и постоянство, с игри и „театрални“ представления, докато разберат, че правенето на секс е много повече от една среща; то е „прегръдка“ на гениталиите.
Всичко е от значение. Когато човек живее интензивно, той използва пълноценно цялото си време и не чувства липсата на секс. Когато прави секс, той го прави поради излишък, защото чашата с вино е толкова препълнена, че прелива, защото е абсолютно неизбежно, защото той откликва на повика на живота, защото в този момент, само в този момент той успява да изгуби контрол над себе си.
П.П. Току-що препрочетох написаното: боже господи, ставам прекалено интелектуална!!!
Скоро след като бе написала тези редове и се настройваше за поредната вечер, в която щеше да бъде Отзивчивата майка или Наивното момиченце, вратата на „Копакабана“ се отвори и влезе Терънс, изпълнителният директор на звукозаписната компания, един от специалните клиенти.
Милан, който беше на бара, изглеждаше доволен: момичето не го бе разочаровало. Мария си спомни начаса думите, които казваха толкова много неща и в същото време не казваха нищо: „Болка, страдание и голямо удоволствие.“
— Дойдох от Лондон специално за да те видя. Много мислих за теб.
Тя се усмихна, като се стараеше усмивката й да не бъде прекалено окуражаваща. Той отново не спази ритуала, не я покани на танц, само седна до нея.
— Когато учи някого на нещо, учителят също открива нови неща.
— Знам какво имате предвид — отвърна Мария, след което си спомни за Ралф Харт и се ядоса на собствения си спомен. В момента беше с друг клиент, трябваше да прояви уважение към него и да направи всичко възможно той да остане доволен.