— Съблечи се!
Заповедта прозвуча грубо, без да издава желание, но въпреки това изключително възбуждащо. Продължавайки да държи главата си наведена в знак на страхопочитание, Мария разкопча роклята си и я остави да се свлече на пода.
— Ти се държиш лошо, знаеш ли това?
Камшикът отново изсвистя във въздуха.
— Трябва да бъдеш наказана. Как може момиче на твоята възраст да ми противоречи? Би трябвало да стоиш на колене пред мен!
Мария понечи да коленичи, но камшикът я прекъсна; за пръв път влезе в допир с плътта й — усети го върху хълбока си. Пареше, но изглежда, не оставяше следи.
— Не съм казвал да коленичиш, нали?
— Не.
За втори път почувства камшика отзад.
— Кажи „Не, господарю“!
Последва нов удар. Ново парещо усещане. За част от секундата тя си помисли, че може да прекрати всичко това; но можеше и да избере да стигне до края не заради парите, а заради това, което той й бе казал първия път — човек опознава себе си, когато достигне собствените си граници.
А това, което се случваше с нея, беше нещо ново; беше приключение и тя можеше да реши по-късно дали би искала да продължи, но в момента вече не беше момичето, което имаше три цели в живота си, което продаваше тялото си, което се бе запознало с един мъж, разказващ интересни истории до една камина. Тук тя беше никоя и понеже беше никоя, беше всичко, за което някога бе мечтала.
— Свали всичките си дрехи! И върви из стаята, за да мога да те гледам!
Тя се подчини отново, като държеше главата си наведена, без да продума. Мъжът, който я гледаше, беше облечен, равнодушен, не беше същият човек, с когото бе говорила в заведението — беше Одисей, който идваше от Лондон, беше Тезей, който слизаше от небето, беше нашественик, който нахлуваше в най-сигурния град на света и най-затвореното сърце на земята. Свали бикините и сутиена си, почувства се едновременно безпомощна и защитена. Камшикът отново изсвистя във въздуха, но този път удар не последва.
— Дръж главата си наведена! Ти си тук, за да бъдеш унизена, за да изпълниш всички мои желания, ясно ли е?
— Да, господарю.
Той хвана ръцете й и сложи първия чифт белезници на китките й.
— И ще те нашляпам здраво, за да се научиш да се държиш подобаващо.
С отворена длан я шляпна по задника. Мария извика, този път я бе заболяло.
— А, и протестираш, така ли? Сега ще ти дам да разбереш!
Още преди да успее да реагира, той вече й беше сложил кожена маска на устата. Не й пречеше да говори, можеше да каже „жълто“ или „червено“, но усещаше, че съдбата й е да остави този мъж да прави с нея каквото си иска и че няма как да се измъкне. Беше гола, с кожена маска и белезници, а във вените й течеше водка вместо кръв.
Още едно шляпване по задника.
— Започни да се разхождаш.
Мария тръгна из стаята, като се подчиняваше на заповедите, които се редуваха една след друга: „спри“, „надясно“, „седни“, „разтвори си краката“. От време на време Терънс я плясваше отзад, тя усещаше болка, чувстваше се унизена, като унижението беше по-силно и всеобхващащо от болката; но в същото време сякаш бе попаднала в един друг свят, където не съществуваше нищо друго, като в това усещане за загуба на собствената идентичност, за подчинение, за отказ от егото, желанията и волята имаше нещо почти религиозно. Беше съвсем влажна, възбудена, без да разбира какво точно се случва.
— Отново застани на колене!
Тъй като продължаваше да държи главата си наведена в знак на покорство и унижение, Мария не можеше да види точно какво става, но усещаше, че в един друг свят, на една друга планета, този мъж се задъхва — беше се уморил да удря с камшика, да я пляска по задника, докато тя самата се чувстваше изпълнена с все по-голяма сила и енергия. Вече беше загубила чувството си за срам и не се притесняваше да показва, че това й харесва, застена, помоли го да започне да я гали, но вместо това мъжът я сграбчи и я завлече до леглото.
Разтвори грубо краката й, като ги завърза към двата края на леглото, но тя знаеше, че това е грубост, която няма да я нарани. С белезници на ръцете, с маска на устата, с разтворени крака тя очакваше всеки момент той да проникне в нея. Нима не виждаше, че е готова, че иска да му служи, че е неговата робиня, неговото животно, неговият предмет и че ще направи всичко, което той поиска.
Видя, че Терънс постави дръжката на камшика в отвора на влагалището й. Плъзна го от долу на горе и в момента, в който докосна клитора й, тя загуби контрол над себе си. Не знаеше колко време бяха тук, нямаше представа колко пъти я бе удрял по задника, но в този момент тя внезапно получи оргазъм — оргазъм, който десетки, стотици мъже не бяха успели да предизвикат през тези шест месеца. За момент блесна ослепителна светлина, след това тя усети, че навлиза в някаква черна бездна, в собствената си душа, където силната болка и страхът се бяха смесили с абсолютното удоволствие. Това я тласна отвъд всякакви познати граници и тя започна да стене, да вика с приглушен от маската глас, да се мята в леглото, усещайки как белезниците се впиват в китките й, а кожените връзки — в глезените й, извиваше се както никога досега, именно защото беше вързана, викаше както никога досега, защото имаше маска на устата си и никой не можеше да я чуе.