Отиде в библиотеката, за да върне учебника за управление на ферми. Нищо не бе разбрала, но в миговете, когато бе губила контрол над себе си и над съдбата си, книгата й бе напомняла за целта на живота й. С жълтата си корица, на която нямаше илюстрации, а само графики, тя се бе превърнала в мълчалив другар, а в тъмните нощи на последните седмици — и във фар.
Постоянно кроя планове за бъдещето. И постоянно съм изненадвана от настоящето, казваше си тя. Спомняше си как бе открила самата себе си чрез желанието за независимост, отчаянието, любовта, болката, докато отново бе срещнала любовта. Би искала нещата да спрат дотук.
Най-интересно беше това, че докато колежките й говореха за способностите на някои от клиентите си и за екстаза, до който достигали с тях в леглото, нея самата сексът никога не я беше карал да се чувства по-добре или по-зле. Не беше решил проблема й, беше неспособна да изпита оргазъм при обладаването и толкова механично участваше в любовния акт, че може би никога нямаше да открие в „прегръдката на повторната среща“ — както я наричаше Ралф Харт — огъня и радостта, които търсеше. Или може би (както си мислеше понякога) без любов е невъзможно да се изпитва удоволствие в леглото, както твърдяха майките, татковците, романтичните книги.
Библиотекарката, която обикновено бе винаги сериозна (и която бе единствената й приятелка, въпреки че Мария никога не й го бе казала), беше в добро настроение. Обслужи я, въпреки че беше в обедна почивка, и й предложи половината от сандвича си. Мария благодари и отвърна, че току-що е обядвала.
— Доста време ви трябваше, за да я прочетете.
— Нищо не разбрах.
— Спомняте ли си какви книги ми поискахте веднъж?
Не, не си спомняше, но след като видя лукавата усмивка на жената срещу себе си, се досети за какво са били. За секс.
— Знаете ли, след като потърсихте при мен книги на тази тема, реших да направя списък на това, което имахме тогава. Не беше много и тъй като трябва да възпитаваме нашата младеж, поръчах още книги. Така няма да им се наложи да се учат по най -лошия начин, от проститутки например.
Библиотекарката посочи към един куп от книги, които се намираха в ъгъла, всичките грижливо подвързани в жълтеникава хартия.
— Още не съм ги описала, но хвърлих един поглед и се ужасих от това, което открих.
Мария вече се досещаше какво иска да каже жената: неудобни пози, садомазохизъм и други подобни неща. По-добре да й обясни, че бърза за работа (не помнеше къде й бе споменала, че работи, дали в банка или в магазин — не е лесно да лъжеш, тя винаги забравяше лъжите си).
Благодари и понечи да си тръгне, но библиотекарката я спря с думите:
— Вие също щяхте да се ужасите. Знаете ли например, че клиторът е скорошно откритие?
Откритие? Скорошно? Та нали същата тази седмица някой бе докосвал нейния така, сякаш ръцете му винаги са познавали терена, който изследваха — въпреки пълната тъмнина.
— Съществуването му било официално признато през 1559 година, след като един лекар, Реалдо Коломбо, публикувал книга, наречена „De re anatomica“. В течение на хиляда и петстотин години след началото на християнската епоха никой не е споменавал официално за него. Коломбо го описва в своята книга като „нещо красиво и полезно“, как ви се струва?
Двете се разсмяха.
— Две години по-късно, през 1561 годита, друг лекар — Габриеле Фалопио, заявил, че „откритието“ е негово. Представете си само! Двама мъже, италианци, които, разбира се, са вещи в тази област, спорят кой официално е въвел клитора в историята на човечеството!
Разговорът беше интересен, но Мария не искаше да мисли за това, защото отново чувстваше как се навлажнява от стичащата се течност — само при спомена за докосването, за превръзките, за ръцете, които галеха тялото й. Не, не беше мъртва за секса, този мъж я бе спасил по някакъв начин. Колко хубаво бе, че е жива!
Библиотекарката продължаваше разпалено.
— Но дори след като бил „открит“, той продължил да бъде незачитан — каза тя, сякаш бе специалистка по клиторология или както се нарича тази наука. — Осакатяванията, за които четем в днешно време по вестниците, извършвани от някои африкански племена, които продължават да отнемат на жената правото на удоволствие, не са нещо ново. Дори и в Европа през деветнайсети век все още са се правели операции за отстраняване на клитора, тъй като се е смятало, че тази малка и незначителна част от женската анатомия е била главната причина за истериите, епилепсиите, склонността на жените към изневяра и невъзможността им да имат деца.