След това тялото му се отпусна върху моето и не знам колко време сме стояли прегърнати, погалих косата му така, както бях направила през нощта, в която се затворихме на тъмно в хотелската стая, усетих как сърцето му постепенно възвръщаше нормалния си ритъм, ръцете му започнаха нежно да докосват моите и това ме накара да настръхна цялата.
Сигурно се бе сетил, че тялото му ми тежи твърде много, защото легна до мен, като държеше ръцете ми, и останахме така, загледани в тавана и абажура с трите запалени лампи.
— Здравей! — казах му аз.
Той ме придърпа към себе си и ме накара да отпусна глава на гърдите му. После дълго ме гали, преди на свой ред да ми каже „Здравей!“.
— Съседите сигурно са чули всичко — подхвърлих аз, без да знам как щяхме да продължим разговора, защото в този момент нямаше смисъл да казвам „обичам те“, той вече го знаеше, аз също.
— Изпод вратата влиза студен въздух — отговори той, вместо да каже „Беше прекрасно!“.
— Да отидем в кухнята! Станахме и тогава видях, че той дори не си беше свалил панталоните, беше облечен така, както ме посрещна, само членът му се подаваше. Облякох си сакото както бях гола. Отидохме в кухнята, той направи кафе и изпуши две цигари, а аз изпуших една. Седяхме на масата и той ми казваше „благодаря ти“ с поглед, на който отвръщах с „и аз искам да ти благодаря“, но устите ни мълчаха.
Най-сетне той се осмели и ме попита за куфарите.
— Връщам се в Бразилия утре по обяд.
Една жена винаги разбира дали един мъж означава нещо за нея. Дали и мъжете са способни да го разберат? Или трябваше да му кажа „обичам те“, „бих искала да продължа връзката си с теб“, „помоли ме да остана“?
— Не заминавай!
Да, явно бе разбрал, че може да ми го каже.
— Ще замина. Заклех се.
Ако не го бях направила, може би щях да повярвам, че всичко това ще продължи вечно. Ала не би могло, защото е само част от мечтата на едно провинциално момиче от далечна страна, което отива в големия град (не чак толкова голям, наистина), сблъсква се с хиляди трудности, но среща мъж, който го обича. И тъй, това беше щастливият завършек на всички трудни моменти, през които преминах, и всеки път, когато си спомня за живота си в Европа, споменът ми ще завършва с историята за един влюбен в мен мъж, който ще бъде винаги мой, защото съм била в душата му.
О, Ралф, ти не знаеш колко много те обичам! Мисля, че може би винаги се влюбваме още в мига, в който за пръв път виждаме мъжа на мечтите си, макар и разумът ни в този момент да казва, че грешим, и започваме да се борим — без желание за победа — срещу този инстинкт. Докато настъпи мигът, в който се оставяме да бъдем победени от чувството, както се случи с мен онази нощ, когато вървях боса из парка и страдах от болката и студа, но разбрах колко много ме обичаш.
Да, обичам те така, както никога няма да обичам друг мъж, и точно затова си тръгвам, защото, ако не си тръгна, мечтата ще стане действителност, желание да притежавам, да искам животът ти да бъде мой… тоест всички онези неща, които превръщат любовта в робство. По-добре мечтата да си остане мечта. Трябва да внимаваме какво отнасяме със себе си от една страна — или от живота.
— Ти не получи оргазъм — каза той, опитвайки се да промени темата, да бъде внимателен, да не насилва нещата. Страх го беше да не ме загуби и мислеше, че разполага с цялата нощ, за да ме накара да променя решението си.
— Не получих оргазъм, но изпитах огромно удоволствие.
— Но щеше да е по-хубаво, ако беше получила оргазъм.
— Бих могла да се престоря само за да те зарадвам, но ти не го заслужаваш. Ти си мъж, Ралф Харт, в най-хубавия и най-дълбокия смисъл на тази дума. Успя да ме подкрепиш, да ми помогнеш, съгласи се аз да те подкрепя и да ти помогна, без това да означава унижение. Да, бих искала да получа оргазъм, но не получих. Хареса ми обаче студеният под, горещото ти тяло, необуздаността, с която ти позволих да проникнеш в мен.
Днес отидох да върна книгите, които все още бяха у мен, и библиотекарката ме попита дали разговарям с партньора си за секс. Прииска ми се да й кажа: „Кой от всичките ми партньори? Какъв вид секс?“ Тя обаче не заслужаваше да я разочаровам, винаги е проявявала ангелска доброта към мен.