Всъщност, откакто пристигнах в Женева, съм имала само двама партньори: единият събуди най-лошото в мен, защото му позволих — и дори сама го поисках. Другият, а това си ти, ме накара да се почувствам отново частица от света. Бих искала да те науча къде да галиш тялото ми, с каква сила, колко дълго и знам, че ще го възприемеш не като упрек, а като възможност за душите ни да се слеят по-пълно. Изкуството на любовта е като твоята живопис, изисква техника, търпение, необходимо е да се премине отвъд това, което хората условно наричат „да правиш секс“.
Това е. Учителката се бе върнала, без да го искам, но Ралф успя да излезе от положението. Вместо да се съгласи с думите ми, запали третата си цигара за последния половин час и каза:
— Първо, ще прекараш нощта тук. Не беше молба, а заповед.
— Второ, ще се любим отново, но с по-малко нетърпение и с повече желание. И най-накрая, аз също бих искал ти да разбереш по-добре мъжете.
Да разбера по-добре мъжете? Та нали по цели нощи бях с тях — бели, черни, азиатци, евреи, мюсюлмани, католици, будисти. Ралф не го ли знаеше?
Олекна ми; колко хубаво, че разговорът се превръщаше в спор! По едно време се бях замислила дали да не поискам прошка от Бога и да наруша клетвата си. Но ето че реалността се връщаше, за да ми напомни да запазя мечтата си непокътната и да не се оставям да попадна в капана на съдбата.
— Да, да разбереш по-добре мъжете — повтори Ралф, забелязвайки ироничния ми поглед. — Ти искаш да изразиш женската си сексуалност, да ми помогнеш да опозная тялото ти, да имам търпение, време. Съгласен съм, но не ти ли е хрумвало, че ние сме различно устроени, поне що се отнася до времето? Би трябвало да попиташ Господ защо е така. Когато се срещнахме, поисках от теб да ме накараш да преоткрия секса, защото желанието у мен бе изчезнало. Знаеш ли защо? Защото през последните няколко години от живота ми абсолютно всяка моя сексуална връзка завършваше с отегчение или неудовлетвореност, понеже бях разбрал, че е много трудно да дам на жените, които обичах, същото удоволствие, което те ми доставяха.
Не ми хареса изразът „жените, които обичах“, но се престорих, че ми е безразлично, и запалих цигара.
— Не се осмелих да те помоля да опозная тялото ти. Но когато те срещнах, видях твоята светлина и веднага те обикнах, помислих, че на този етап от живота си няма какво повече да губя, ако бъда честен със самия себе си и с жената, която бих искал да имам до себе си.
Вкусът на цигарата ми се стори прекрасен и с удоволствие бих изпила чаша вино, но не исках да прекъсна разговора.
— Защо мъжете мислят само за секс, а не се опитват като теб да открият как се чувствам?
— Кой ти каза, че мислим само за секс? Напротив: в разстояние на години се опитваме да вярваме, че сексът е важен за нас. Откриваме го благодарение на проститутки или девственици, разказваме за връзката си на всички, които биха ни изслушали, показваме се с млади любовници, когато започнем да остаряваме, и всичко това, за да покажем на другите, че сме точно такива, каквито жените очакват да бъдем.
Но знаеш ли какво? Това изобщо не е вярно. Ние нищо не разбираме. Смятаме, че секс и еякулация са едно и също нещо, а както ти току-що каза, те не са. Не научаваме нищо, защото не се осмеляваме да кажем на една жена: разкрий ми тялото си. Не научаваме нищо и защото жената също не се осмелява да ни каже: открий тялото ми. Задоволяваме се с примитивния си инстинкт за оцеляване на вида. А знаеш ли кое е по-важно за един мъж от секса, колкото и абсурдно да ти изглежда?
Помислих, че може би има предвид парите или властта, но нищо не казах.
— Спортът. И знаеш ли защо? Защото мъжът открива тялото на друг мъж. Именно в спорта хората виждат диалог на тела, които са в хармония едно с друго.
— Ти си луд!
— Възможно е. Но е логично. Случвало ли ти се е, докато правиш секс, да спреш, за да видиш какво изпитват мъжете, с които си в леглото?
— Да, случвало ми се е: всички са несигурни. Изпитват страх.
— Нещо по-лошо от страх. Чувстват се уязвими. Не разбират много добре какво правят, знаят само, че то е важно, защото така смята общността, в която живеят, приятелите им, собствените им жени. „Секс, секс, секс“, това е основата на живота, крещи пропагандата, хората, филмите, книгите. А никой не знае за какво говори.
Знаят само — понеже инстинктът е по-силен от нас, — че трябва да го правят. Това е.