Стига! Бях се опитала да му дам уроци по секс, за да се предпазя от самата себе си, той правеше същото и колкото и мъдри да бяха думите ни — тъй като се опитвахме да направим впечатление един на друг, — това беше толкова глупаво, толкова недостойно за връзката ни! Привлякох го към себе си, защото — независимо от това, което той искаше да добави, както и от това, което мислех за самата себе си — животът ме бе научил на много неща. В самото начало всичко е било любов, отдаване. Но после пред Ева се появява змията и казва: това, което си го дала, ще го изгубиш. Така стана и с мен — бях изгонена от рая още в училище и оттогава се опитвам да кажа на змията, че не е права и че по-важно е да живееш, отколкото да запазиш нещо. Но се оказа, че змията има право, а не аз.
Коленичих, съблякох бавно дрехите му и видях, че членът му е отпуснат и не реагира. Но това като че ли не го притесняваше и аз зацелувах краката му, започвайки от ходилата. Членът му започна да реагира бавно, погалих го, сложих го в устата си и без да бързам, за да не го изтълкува като „хайде, бъди готов да действаш!“ — го целунах нежно, без да очаквам нищо, и точно затова получих всичко. Видях, че се възбуди и започна да гали зърната на гърдите ми, описвайки кръгове както през онази нощ на пълна тъмнина, и аз отново усетих желание да го почувствам между бедрата си или в устата си, или да ме обладае както той иска. Ралф не свали сакото ми; накара ме да се наведа над масата с опрени на пода крака. Проникна в мен бавно, този път без нетърпение, без страх, че ще ме загуби, защото и той беше разбрал, че това е мечта, която винаги ще си остане такава и никога няма да се превърне в действителност.
В същото време усещах члена му вътре в себе си, усещах ръцете му на гърдите си, на ханша си, да ме галят така, както само жена умее да прави. И тогава разбрах, че сме създадени един за друг, след като сега той бе успял да се превърне в жена, а аз -в мъж, когато разговаряхме и взаимно търсехме нашите две изгубени души, двете парчета, които липсваха, за да бъде завършена вселената.
Докато той проникваше в мен, галейки ме в същото време, усещах, че не го правеше само с мен, а с иглата вселена. Имахме време и нежност един за друг, бяхме се опознали. Да, чудесно беше, че дойдох с двата куфара и с намерението да замина, а веднага бях съборена на пода и обладана буйно и със страх; но бе чудесно и да знам, че нощта никога няма да свърши и в оня момент там, на кухненската маса, оргазмът не беше самоцел, а начало на нашата среща.
Членът му застина неподвижно в мен, докато пръстите му се движеха бързо и аз изпитах един, след това втори, а после и трети оргазъм. Исках да го отблъсна, удоволствието бе толкова силно, че от него болеше, но издържах, приех да бъде така и аз да изпитам още един оргазъм, или още два, или още…
…изведнъж вътре в мен избликна някаква светлина. Това вече не бях аз, а някакво друго същество, много по-висше от всички останали. Когато ръката му ме доведе до четвъртия ми оргазъм, се озовах на някакво място, където цареше спокойствие, а по време на петия си оргазъм стигнах до Бог. Тогава усетих, че той отново бе започнал да движи члена си в мен, въпреки че ръката му не беше спряла, казах „Господи“ и попаднах в ада или в рая.
Все пак това беше раят. Аз бях земята, планините, тигрите, реките, които се вливаха в езерата, езерата, които се превръщаха в морета. Той се движеше все по-бързо и болката се смесваше с удоволствието, можех да кажа „не издържам повече“, но нямаше да е справедливо — защото точно в този миг той и аз се бяхме слели в едно. Позволих му да продължи толкова дълго, колкото му бе необходимо, ноктите му сега се бяха впили в ханша ми, продължавах да лежа по корем върху кухненската маса с мисълта, че няма по-хубаво място на света, на което може да се прави любов. И отново скърцането на масата, все по-бързото му дишане, ноктите му, които ме нараняваха, и все по-силните удари на члена му във влагалището ми, на плътта в плът, на костите в кости, щях да изпитам още един оргазъм, той също, и всичко това беше ИСТИНА!
— Хайде!
Той знаеше за какво говори, аз също знаех, че моментът е настъпил, почувствах как цялото ми тяло отмалява, как преставам да бъда себе си -вече не чувах, не виждах, не усещах — само чувствах.
— Хайде!
И аз го последвах. Не бяха единайсет минути, а цяла вечност, сякаш двамата излязохме от телата си и тръгнахме с радост, разбиране и приятелство, из градините на рая. Аз бях жена и мъж, той беше мъж и жена. Не знам колко време продължи, но сякаш всичко потъна в тишина, в молитва, като че ли вселената и животът престанаха да съществуват и се превърнаха в нещо свещено, което няма име, което е извън времето.