ДНЕС ПАУЛУ КОЕЛЮ е феномен на масовата култура, признат в цял свят. Преведени на 56 езика и издавани в 150 страни, книгите му се превърнаха в любимо четиво за всеки, който иска да разбере идеите и стремежите на нашето време.
Навсякъде, където се издава Паулу Коелю, възторжената реакция на читателите надмина всички очаквания.
Така беше и през 1993 г., когато издателство „Харпър-Колинс“ пусна на книжния пазар в САЩ „Алхимика“ в 50 хиляди екземпляра — най-големият дотогава тираж на книга от бразилски автор. Днес този роман се смята за един от най-големите успехи на издателството.
Изключителният триумф на „Алхимика“ се повтаря във всички страни, в които е издаден: във Франция, където е публикуван от „Ан Кариер Едисион“, той оглавява класациите на бестселърите в продължение на пет поредни години; в Италия, където е лансиран от „Бомпиани“ и спечелва престижните награди „Супер Гринцане Кавур“ и „Флаяно“, в Германия, където излиза с щемпела на „Диогенес“ и се задържа 306 седмици в списъка на бестселърите на списание „Дер Шпигел“.
Кариерата на Паулу Коелю не се изчерпва само с голямото национално и международно признание на една-единствена негова книга. „Дневникът на един маг“, „Брида“, „Валкириите“, „Край река Пиедра седнах и заплаках“, „Петата планина“, „Воинът на светлината“, „Вероника решава да умре“, „Демонът и сеньорита Прим“ са книги, които доказват непреходния талант на своя автор и предаността на неговите читатели: рядка и успешна комбинация, която му донесе една от най-престижните немски награди — „Бамби“ за 2001 г., присъдена му за това, че „вярва в съдбата и в дарбите на човека, в способността му да поддържа жив хуманистичния пламък в света на мрака“.
На 28 октомври 2002 г. Паулу Коелю става член на Бразилската литературна академия. Този негов успех е естествен резултат от несравнимата му литературна траектория и от безспорното свидетелство за въздействащата сила на думите му, които днес биха могли да бъдат открити не само в многото му книги, но и на страниците на някои вестници, на които той редовно сътрудничи, като „Кориере дела Сера“ (Италия), „Ел Семанал“ (Испания), „Велт ам Зонтаг“ (Германия), „Чайна Таймс Дейли“ (Тайван), „Дневник“ (България).