Оливър даде последните си указания на Декстър:
— Кат ни чуете, че влизаме отпред, влизате отзад. Ако таз врата отзад е заключена, отваряте с ритник или стреляте, но трябва да влезете.
Декстър кимна. Роклиф отвърна:
— Добре, дон, разбрахме.
Четиримата мъже закрачиха бързо, с насочени надолу и прилепени плътно до краката автоматични пистолети и пушки. В сумрака беше почти невъзможно да се забележи сивкавият метален блясък на оръжието.
Когато се приближиха до лицевата фасада на хотела, те се разделиха на двойки. Хинтън се запъти към порталната врата. Колкото повече се приближаваше, толкова по-бърза ставаше крачката му. Сякаш някакъв огромен магнит го привличаше към хотела. За момент Оливър се уплаши, че Хинтън може просто да влезе и да започне да стреля, преди Декстър и Роклиф да стигнат до задната врата.
Той внимателно се пресегна и дръпна Хинтън за ръката. Мъжът се спря, но не отмести поглед от портала. Оливър прошепна:
— Изчакай ги да отидат отзад, окей?
Някъде в далечината излая куче. Оливър стисна зъби, но Хинтън просто се приближи още по-плътно до вратата. Зае позиция и насочи автоматичния си пистолет към ключалката на порталната врата. Оливър знаеше, че той щеше да изчака само още няколко мига. Поривът да убива беше на път да завладее напълно маниакалния потомък на Вуду. Оливър пристъпи до Хинтън и провери дали вратата е заключена. Дръжката не поддаде, но той застана пред вратата, за да попречи на Хинтън да стреля. Оливър искаше вторият екип да бъде готов да нахлуе, преди Хинтън да се развихри.
Декстър и Роклиф се озоваха при задната фасада на хотела след по-малко от минута. Декстър погледна вратата. Беше дебела дървена врата със стъклени панели. Пред нея имаше алуминиева врата, предназначена да предпазва от бури. Декстър внимателно отвори алуминиевата врата и пристъпи вътре, като я придържаше с рамото си. Пресегна се да пробва топката на вратата. Беше заключена. Той насочи своя „Смит & Уесън“ и се облегна назад, отблъсквайки противоветрената врата от пътя си, и застана така, че да може да стреля точно в ключалката и бравата на дървената врата. Зачака да чуе нахлуването на Оливър и Хинтън отпред, преди да открие огън, но вместо това чу шуртене откъм Роклиф, който облекчаваше мехура си в ниско окосената ливада.
Роклиф прошепна през рамо:
— Много ми дойде таз шибана бира, мон.
Въпреки волята си, Декстър се разсмя. Дощя му се да се обърне и да изпразни пистолета си в Роклиф, докато пикаеше, но точно тогава чу насечените изстрели на автоматично оръжие, изпразващо се в предната врата на хотела. Хинтън си бе пробил с огън пътя към хотел „Монтегю“.
Декстър се облегна още малко на противоветрената врата, насочи пушката, прикри лицето си с ръка и рамо и натисна спусъка. Дръжката на вратата и рамката експлодираха сред облак трески и метал.
Той пусна още един изстрел във вратата, после отстъпи назад и я изрита. Вратата остана затворена. Проклетата противоветрена го блъскаше в гърба. Пречеше му. Не можеше да отстъпи достатъчно, за да нанесе хубав ритник в дебелата дървена врата. Чуваше изстрелите на Хинтън откъм лицевата фасада на хотела. Той се пресегна с дясната ръка да избута алуминиевата врата, за да си осигури достатъчно пространство да изрита упоритата вътрешна врата, но изведнъж тя беше изчезнала. Роклиф я бе сграбчил и изкъртил от пантите. Декстър, вече освободен от пречката, изрита силно дървената врата. Най-сетне тя се разклати, откачи се от пантите и се стовари върху него. Декстър я отхвърли встрани и се втурна в кухненското отделение, готов да застреля всеки, който му се изпречеше на пътя.
За него Роклиф извика:
— Давай, мон, прикривам гърба ти.
Декстър се сниши и се затича към предната част. Чу викове и някакъв далечен писък пред себе си. Затича се напред, с пръст върху спусъка на своя „Смит & Уесън“.
Роклиф следеше нахлуването на Декстър в хотела. Той се разстъпи из кухненското отделение, светна лампите и остана да прикрива задната врата. Край на спонтанните действия. В битка той изпълняваше точно това, което му се кажеше. Вече никой нямаше да може да излезе през задната врата, без да бъде застрелян.
Отпред, Хинтън вече се бе придвижил през фоайето и пространството около рецепцията. Оливър остана край рецепцията, до апартамента на управителя, изключвайки всякакъв опит за бягство.
Хинтън бясно преодоля няколкото стъпала и очите му бързо заиграха по номерата на стаите, търсейки стая номер 211. В далечния край на коридора някакъв гост на хотела надникна и Хинтън стреля по посока на вратата му. Куршумите изсвистяха нагоре от пода към тавана, пропускайки за малко да улучат ръката на госта, който панически се дръпна назад и затръшна вратата на стаята си.