Хинтън се понесе по коридора, докато не намери стая 211. Застана точно пред нея, обърна се и стреля във вратата. Тя се разтресе и подскочи. Хинтън я отвори с ритник и пристъпи в тъмната стая. Стреля в леглото вляво от него и в леглото вдясно, после пусна откос по отсрещната стена на стаята. Матраците отскочиха. Стъклата на прозорците се пръснаха, от стените се изкърти мазилка, пух и парчета плат се разлетяха из стаята. Светкавиците от изстрелите на МАК-10 осветиха празната стая и разкриха като през мигащ калейдоскоп, че Хинтън нямаше жива мишена. Той веднага се спря, отстъпи и се огледа за ключа на осветлението.
На долния етаж Декстър беше се добрал до рецепцията, където стоеше Оливър. Оливър вдигна ръка и Декстър се закова на място. Двамата мъже очакваха да чуят викове на смъртен ужас. Изведнъж малкият хотел загадъчно утихна, като изключим сподавения хленч в една от отдалечените стаи.
Оливър разбра, че нещо не беше наред. Нещо не беше наред още от мига, в който бяха нахълтали. Мястото бе празно, сякаш бе затворено след края на туристическия сезон. Изглежда, че тук нямаше никой, камо ли Девлин и жената.
Той изръмжа на Декстър:
— Провери всяка стая на този етаж. Викни Роклиф и измъкнете всеки, когото намерите, и ги подредете ей там.
Оливър се обърна и се затича нагоре по малкото стълбище. Хинтън беше започнал вече да отваря с ритници вратите и да стреля в празните стаи.
Отдясно по коридора имаше четири стаи. Хинтън беше отворил с ритник и четирите и беше стрелял в тях. Оливър надникна в стаите, докато минаваше покрай тях. Всяка изглеждаше така, сякаш в нея бяха хвърлили малка бомба.
Оливър изкрещя към Хинтън:
— Спри!
В далечния край на коридора отляво една врата беше останала неотворена. Оливър пристъпи пред Хинтън и я отвори с ритник. Вътре, в единия ъгъл, се беше свила двойка на средна възраст. В своя гняв и погнуса Оливър за малко да ги застреля. Вместо това, той се обърна и поведе Хинтън назад към стълбището.
В тясната рецепция Декстър и Роклиф вече ги очакваха с един дебел, плешив мъж, който така силно се тресеше, че едва стоеше на краката си. Оказа се, че това е управителят.
Оливър се приближи до него и притисна дулото на своя „Роджър“ в слепоочието му.
— Колко души отседнали тука?
Мъжът изломоти:
— Трима. Двойката на горния етаж и един господин.
— Някоя друга жена?
— Не. Не.
— Къде е господина, тогаз?
— Не знам. Не знам. Може би е излязъл на вечеря.
— И няма друга жена?
— Не. Кълна се. Проверете в регистъра. Тази нощ имам само трима гости. Моля ви.
Оливър беше убеден, че не са сбъркали мястото. Но беше ясно, че Девлин и жената ги нямаше тук. За момент той остана на място и в гнева си се поколеба дали да не се обърне към Хинтън и да му нареди да избие всички тези хора. Но реши да не прекалява. Искаше да разбере дали все пак не бяха сбъркали мястото.
Той се обърна към управителя.
— Тоз мъж, самичкия, висок ли беше? Голям мон?
— Да! Да!
Оливър се обърна и взе на бегом няколкото стъпала до стаята. Искаше да провери дали там имаше дрехи, костюми, някакви следи, че Девлин може да се върне отново.
Огледа внимателно стаята и забеляза телефонния секретар. За късмет нито един от куршумите на Хинтън не беше го засегнал.
Той пристъпи до автомата и видя, че лампичката за получаване на съобщения мига. Натисна бутона и чу как записващата лента изсъска, за да се превърти.
И тогава ядосаният и изнервен глас на Джеймс Уолдрън прокънтя из опустошения малък хотел: „Девлин! Девлин, къде си? Отговори ми, Девлин! По дяволите, човече, трябва да ми се обадиш. Трябва да се явиш при мен, веднага. Обади ми се! По всяко време в участъка. Само се обади!“.
Оливър напусна стаята, слезе бързо по стъпалата и напусна хотела. Не проговори и не погледна към никого. Гневът, който се надигаше у него, беше толкова силен, че ако в този момент някой се изпречеше на пътя му и го попиташе нещо, щеше да го застреля без никакво колебание.
Останалите мъже просто го последваха навън през разбитата предна врата.
Декстър знаеше, че ако погледне към Роклиф и само повдигне вежда, дебелият мъж ще се разсмее гръмогласно. И той самият щеше да се присъедини към смеха му. И тогава и двамата щяха да бъдат мъртви. Оливър щеше да обърне автомата си към тях и да стреля, докато не изпразни целия пълнител. Декстър наведе глава и последва Оливър към колите.