Докато станеше всичко това, застрелването на Патрик Рейли в главата щеше почти да бъде забравено. Всъщност, не самото убийство изморяваше Джордж Антън. Изморяваше го същото онова нещо, което предизвикваше досада при повечето дейности в цял свят — изхвърлянето на боклука.
34.
Когато Мислович влезе в главното помещение на складовия хангар, той се изненада от голямото количество хора, които Зенко бе успял да събере за толкова кратко време. Зенко бе намерил най-подходящия отдушник за своята ярост — войната. Няколко души вече разопаковаха сандъците с АК-47.
Мислович махна с ръка на своя първи помощник.
— Зенко, я ела.
— Да?
— Ти ми каза, че оня, който е скочил зад Рейли и Радич, е бил същият чернокож дявол, който излезе на Беруик стрийт да спипа Девлин.
— Точно така. Висок, слаб, с налудничав поглед. Застрелях го веднага след като хвърли чантата в колата си.
— Той имаше ли маска на лицето?
— Аха. Дръпната до долу плетена шапка. С дупки за очите.
— И ти го застреля?
— След като хвърли парите в багажника обаче.
Мислович продължаваше да се опитва да подреди информацията.
— Почти съвпада.
— Какво?
След това изглежда Мислович разбра всичко.
— Оливър не знае за случилото се.
— За какво по-точно?
— За кражбата. Той не знае, че са отмъкнали парите.
— Какво искаш да кажеш?
— Един час преди да отидете там, той се обади, за да потвърди покупката тази вечер. Времето и мястото. Припомни ми условията. Оръжие и пари. Държеше сделката да се осъществи.
— И какво? Ми той просто е блъфирал, за да те накара да си мислиш, че не е замесен.
— Не, не, Зенко. Защо ще краде парите, след като може да ги получи за кокаина? И след това да продължи бизнеса в по-големи мащаби. Няма никакъв смисъл да краде сега от мен и да си съсипва бъдещето. Защо точно сега трябва да ме превръща в свой враг?
— Кой е казал, че тия животни могат да разсъждават разумно. Откраднал е нашите пари и сега може да продаде дрогата на някой друг. На това му викат двоен удар.
— Не. Не е чак толкова глупав. В това няма смисъл. Но във версията на Рейли има. Той ми каза, че неговият бос, някакво ченге на име Уолдрън, и Девлин са разбрали, че той е наш информатор. Уолдрън го е следил. Подслушвал му е телефона. Знаел е всичко. Те са го пребили, за да са сигурни, че той ще дойде да изтегли парите за нас. Казали са му, че искат да ни проследят до мястото на покупката на дрогата.
— Ще им се!
— Не. Прати няколко души по-късно навън да огледат, но едва ли ще намериш някакви ченгета. Те не искат нас. Те са искали парите.
— Ченгетата?
— Защо? Да не би това да е изключение? Ченгета, които крадат пари за дрога за себе си.
— Ми тогава откъде се появи мъртвият негър?
— Трябва да са подкупили това ненормално копеле и да са го пратили да грабне парите. Използвали са го за пушечно месо.
Зенко се намръщи, опитвайки се да проумее какво точно е станало.
— Как така?
Мислович му изложи фактите последователно.
— Слушай ме сега внимателно, Зенко. Старото ченге горе не ме лъжеше. Той ми каза, че ченгетата и Девлин са замесени в кражбата. Той дори мисли, че Девлин е откраднал парите. Но ти си застрелял човека на Оливър, който е хвърлил парите в багажника на колата, която е трябвало да го измъкне. Така че всички — черните, полицаите и Девлин са замесени.
— Черните трябваше да убият Девлин и жената снощи.
— Но Девлин е жив. И жената също е жива. Тя каза, че Девлин е мъртъв, но явно е лъгала. Говорих с нея тази сутрин.
— И какво е станало, по дяволите? Оливър не ти ли каза, че те са мъртви?
— Каза ми, че за всичко са се погрижили. Сигурно само си е мислел, че са мъртви.
— Но те не са.
— Точно така. Просто съпостави нещата, Зенко. Ченгетата са били по петите на Рейли, след като вие отидохте да се справите с американеца на Пикадили. Те са знаели, че Рейли ни подава информацията и ние знаем къде се крие Девлин…
— Значи мислиш, че те са го предупредили?
— Да. Разбира се. Те трябва да са предупредили Девлин. Оливър е изпратил маниака да ги убие. Ченгетата вече са подготвени за появата му и го залавят.