Когато застана на прага, някакъв огромен мъж бързо се изправи от стола, на който беше седнал, близо до входната врата. Беше облечен в нещо, което приличаше на дълго брезентово наметало, стигащо почти до глезените му. Но не беше само брезент. Под дългата горна дреха беше навлякъл противокуршумна жилетка „Кевлар“. А в ръцете си държеше нещо с много зловещ вид, което се казваше бойна пушка „Мосберг“, модел 500, с бронебойни патрони.
Макар нещо да й подсказваше, че този мъж е на нейна страна, тя така се изненада и изплаши, че не можа да проговори, а мозъкът й отказваше да намери каквото и да е обяснение за появата му тук. Все още парализирана, тя дочу един кротък, хриплив глас, който й заговори на странна смесица, която й прозвуча като нещо средно между южноамерикански и британски „кокни“.
— Извинявам се, мадам. Гусин Девлин ме нае да наглеждам нещата тука. Не искахме да ви будим. Каза ми, че ще е съвсем добре, ако ви се представя, когато се събудите. Казвам се Бен Джонсън.
Ани остана неподвижна, вперила поглед в него. Никога през живота си не беше виждала толкова недодялан човек. Сивата му коса бе късо подстригана. Лицето му беше осеяно с бръчки, а един голям белег разделяше дясната му вежда на две части. Беше гладко избръснат и с цялото си снаряжение приличаше на военен, само дето нямаше вид на воин от модерна армия.
Бен стоеше изправен, търпеливо изчаквайки първоначалната й реакция да премине. Беше свикнал с начина, по който някои хора се стъписваха при вида му и беше достатъчно мъдър да остави първоначалното стъписване да отшуми.
След миг, разбира се, реалността, че този мъж — планина охранява нейната врата, обгърна Ани и тя се усмихна благодарно.
Тръгна към него с протегната ръка и той й отвърна с такава чистосърдечна и топла усмивка, че тутакси се почувства освободена от смъртния страх, който я бе обзел тази сутрин.
Той й позволи да хване ръката му и после внимателно скри нейната в шепата си. Ани се опита да стисне ръката на Бен, за да се здрависа, но тя беше толкова голяма, че тя не можа да я обгърне с пръстите си. Стисна, колкото можа, и направи усилие да я разтърси, погледна го в лицето и забеляза, че дълбоко сред бръчките и белезите я гледаха две поразително сини очи.
— Много се радвам да се запозная с вас, Бен, и се радвам, че сте тук. Сега се чувствам много по-добре.
— Благодаря ви, мадам. Гусин Девлин ми каза, че ще се върне навреме да ви заведе на срещата в полицията в единайсет.
— Вярно. Почти бях забравила за това. Е, закусихте ли?
— Всъщност, подкрепих се с една купа жито.
Ани се зачуди, че беше останало нещо.
— А, много добре. Ще пиете ли кафе?
— Да.
— Мляко и захар?
— Чисто.
— Окей.
Ани погледна към входната врата и забеляза, че останките й бяха укрепени с дебело парче шперплат и че бравата е поправена.
— Нима съм спала по време на ремонта?
— Предполагам. Когато дойдох тук, човекът тъкмо привършваше. Струва ми се, че е свършил добра работа.
— Е, ще ви донеса кафето.
— Благодаря ви.
Ани се запъти към кухнята, спря се и се обърна.
— Това пушка ли е?
— Да.
— Наистина ли трябва да сте с нея?
Бен кимна.
— Да, мадам.
14.
Докато Бен очакваше Ани да му донесе кафето, Мислович вече довършваше своето — голяма чаша капучино. Мислович изпитваше истинска наслада от сутрешния си ритуал. Това беше първата му публична изява за деня и действието се извършваше в неговия щаб, в Сохо. На този ритуал трябваше да присъстват поне неколцина от подчинените му. И, разбира се, той трябваше да изглежда подходящо за случая. Тази сутрин се бе облякъл за ролята си в тъмносин вълнен двуреден костюм на Савил Роу, ръчно тъкана бяла риза от египетски памук с френски маншет и дискретни златни бутонели с овални форми. Ризата беше закопчана до якичката, без вратовръзка.
Мислович седеше в задния салон на малката компания за внос-износ на Беруик стрийт в Сохо, неговата главна квартира. Компанията се казваше „Уитманс“ и табелата на улицата съобщаваше, че „Уитманс“ се занимава с търговия на фланелки, слънчеви очила, значки, бейзболни шапки, катарами и други алтернативни модни аксесоари. Не пишеше нищо за другите стоки, с които „Уитманс“ търгуваше, такива като дрога, крадена валута и контрабандно оръжие.