Сега Девлин се надвеси напред и интонацията му повече не будеше съмнение.
— Слушай ме внимателно, задник такъв. Ако нещо се случи с Ани Турино или с детето й, ако някой я докосне, ти ще платиш. Ще ти се доще да не си се измъквал от оная твоя средновековна държавица и да те бе застрелял някой твой братовчед в някоя от вашите племенни войни, които водите по някакви си там кретенски причини, които нормалният човек дори не може да проумее.
Девлин се изправи да си ходи.
— Но макар и да приличаш на клоун, и да ми седиш с хубавичките си дрешки, знам, че английският ти е достатъчно добър, за да схванеш основната идея, Франк, тъй че преведи всичко това на трътлестото си тлъсто приятелче ей там, дето се чуди къде да си дене ръцете.
Мислович беше толкова побеснял, че английският му, който обикновено беше перфектен, прозвуча странно, когато процеди:
— Сядай. Не излизаш никъде.
— Не, излизам — отвърна Девлин спокойно. — И не се казва „не излизаш никъде“, а „няма да излизаш никъде“.
Мислович изръмжа и скочи да хване Девлин през масата. Зенко заизважда „Грендел“-а си и пристъпи зад Девлин. Двамата бяха готови да го смажат. Вече си представяха как е паднал на пода и те го тъпчат.
Но Девлин ги беше изпреварил. Беше ги чакал да захапят въдицата. Той се приведе, докато Мислович нападаше, после се изправи и със светкавично движение изрита с десния си крак стола зад себе си. Столът се блъсна в налитащия Зенко. Чу се силен пукот, когато столът удари двете му колене. Зенко падна с пъшкане и ругатни. Беше прекалено лошо ударен, за да може веднага да се изправи на крака.
Мислович засили масата към Девлин, опитвайки се да го събори, но тя попадна на мускулестото му бедро и той я запокити встрани, сякаш беше от картон.
Мислович се хвърли към Девлин, посягайки да го хване за гърлото. Девлин бързо отстъпи встрани, стисна Мислович за врата и го засили напред, като в същото време го спъна. Мислович се сгромоляса на пода.
Зенко най-после с мъка успя да се изправи на крака и трескаво заизмъква оръжието от кобура под мишницата си, но сега Мислович се бе озовал между него и Девлин. В този миг на объркване Девлин свали веригата, която носеше около врата си. Това не беше обикновено бижу. Веригата представляваше оръжие, специално изработено по поръчка на клиента, основаващо се на традиционно японско бойно изобретение, наречено „Манрики Гузари“ — верига с тежести на двата края, която, озовала се в подходящи ръце, можеше да бъде смъртоносна.
Веригата удължи обхвата на Девлин с почти метър. Само за секунди тя се завъртя толкова бързо, че стана почти невидима. Зенко чу съскащия й звук и след това усети внезапния досег, последван от остра болка, когато един от краищата й изведнъж изплющя върху китката му.
Ръката на Зенко се разтвори, пръстите му се отпуснаха и пистолетът издрънча на пода.
Девлин замахна, веригата описа дъга и се уви около врата на Мислович, тъкмо когато югославянинът беше започнал да се надига от пода.
Когато веригата стегна врата на Мислович, Девлин дръпна свободния й край с лявата си ръка и изправи Мислович на крака.
Той бързо се изви и застана зад Мислович. Хвана двата края на манрикито и стегна хватката. Мислович усети, че не му стига въздух, задави се и посегна към веригата, но не успя да я разхлаби.
Тупурдията вътре привлече Роланд и Пете, които стояха пред вратата. Роланд нахлу пръв. Автоматичният пистолет беше в ръката му, готов за стрелба. Пете стоеше зад него, насочил руски деветмилиметров „Макаров“.
Но Девлин се намираше зад Мислович, усуквайки веригата още по-здраво, като използваше тялото му за щит. Мислович се опита да удари с тила си Девлин по лицето, за да го изблъска или поне да разхлаби хватката. Девлин отбегна удара, дръпна рязко манрикито и пристъпи напред, стоварвайки коляното си в бъбрека на Мислович. Макар да се давеше, Мислович изпъшка от болка. С това съпротивата му приключи. Той се люшна напред, но Девлин го задържа изправен с веригата. Зенко и останалите безпомощно наблюдаваха как шефът им се дави в агония пред очите им.
Зенко се бе съвзел достатъчно, за да посегне за оръжието си на пода, но разбираше, че Девлин може да прекърши врата на Мислович, преди той самият да успее да вдигне пистолета и да го застреля. Затова остана на място, опитвайки се да съобрази дали да не се хвърли върху Девлин и да се опита да освободи Мислович от хватката му.
Роланд и Пете бяха насочили оръжия, но не можеха да застрелят Девлин, без да поразят Мислович.