На свой ред Мислович отчаяно се опитваше да изрече заповед. Искаше да им каже: „Стреляйте!“, но от гърлото му се изтръгна само приглушен хрип.
— Не мърдайте. Оставете оръжията или ще го убия веднага — изрече ясно и спокойно Девлин.
Той погледна колебаещите се мъже, пристегна още веднъж веригата, прекъсвайки напълно въздуха на Мислович. Очите му се изцъклиха.
Девлин изръмжа още веднъж заповедта си:
— Оставете оръжията долу — изръмжа повторно Девлин.
— Окей, окей! Стига — изкрещя в отговор Зенко.
Но Девлин стисна врата на Мислович още по-здраво, докато езикът му не се подаде от разкривената уста.
— Оставете ги на пода и излезте оттук.
— Спри! — изкрещя Зенко.
Девлин продължаваше да стиска здраво, изчаквайки оръжията да изтрополят по пода. Трябваше да повярват, че ще убие Мислович, макар да знаеше, че ако го направи, със сигурност ще умре.
Мислович издаде болезнен хриплив звук. Вече губеше съзнание и скоро щеше да колабира. Девлин го задържа изправен с веригата. Тя вече прорязваше кожата му. Устните на Мислович започнаха да посиняват.
Най-сетне Зенко се обърна към останалите и извика:
— Хвърлете оръжията! Веднага!
Оръжията издрънчаха. Девлин продължаваше да стиска здраво веригата.
— Отстъпете назад — заповяда им той.
Те бързо отстъпиха от падналите на пода пистолети и Девлин най-после леко освободи веригата, за да може Мислович да си поеме дъх. Девлин се боеше да не би да е прекалил, но югославянинът изведнъж изпъна гръб и нададе ужасен свистящ звук, засмуквайки достатъчно въздух, за да остане в съзнание.
Докато Мислович вдишваше с усилие, Девлин отстъпи вдясно и вдигна автоматичния пистолет на Зенко. Придърпа Мислович нагоре и притисна дулото на пистолета в слепоочието му, като в същото време продължи да стиска здраво веригата.
Издърпа Мислович към останалите оръжия, след което ги изрита далече зад себе си към задната стена.
Зенко вече бе успял да излезе заднишком през вратата и увиваше с носна кърпа окървавената си ръка.
И Мислович се бе съвзел достатъчно, за да чуе това, което Девлин изръмжа в ухото му.
— Хайде, гадняр, тръгвай напред, бавно и леко. Ще ти пръсна черепа и ще си пробия път с огън в секундата, в която се опиташ да ми направиш някой номер. Ще ви избия всичките, само да ми дадеш и най-малкия повод. Кажи им да стоят настрана, освен ако не искаш да си труп.
Мислович направи каквото му казаха. В този момент омразата, която изпитваше към Девлин, бе толкова силна, че трябваше да се пребори със себе си, за да се въздържи да се обърне и да се опита да му прегризе гърлото, преди Девлин да натисне спусъка. Да умре сега беше едно. Оскърблението, което Девлин му нанасяше, беше още по-лошо. Мислович не можеше да понесе, че хората му го виждат в такова унизително положение. Вързан, с пистолет, опрян в главата. Като някой заложник.
Когато стигнаха до предната зала, хората на Мислович стояха вътре и очакваха заповеди. Той веднага пое командването.
— Никой да не стреля по това копеле! Не правете нищо. Аз лично ще го убия. Ако го застреляте или се опитате да направите нещо, ще убия и вас. Дръпнете се! Махнете се от пътя ми!
Девлин ги изчака да отстъпят от вратата и изтика Мислович пред себе си. Малко преди да стигне изхода, той извъртя Мислович, за да остане с лице към хората си, прекрачи заднишком през прага и го издърпа със себе си на Беруик стрийт.
Вече наближаваше обяд, така че на улицата нямаше много минувачи. И да наблюдаваше някой от тях разиграващата се сцена, Девлин нито ги поглеждаше, нито им обръщаше внимание. Той държеше под око Зенко и останалите двама мъже, застанали на прага. Нямаше представа дали някой от тях все още има оръжие. Обърна Мислович и закрачи напред, хвърляйки от време на време поглед назад към Зенко и останалите. Когато Девлин се озова на около десет метра от мястото, Зенко и Роланд пристъпиха на тротоара. Девлин имаше чувството, че третият мъж се е върнал в офиса, за да вземе захвърлените оръжия.
За момент Мислович се запъна. Девлин дръпна рязко манрикито и процеди:
— Не ме карай да те удуша, гадняр! Върви!
— Девин, дори и да се измъкнеш, ти все пак си мъртъв — просъска Мислович.
— Чакай малко. Тази реплика сега ли я измисли? Страхотно. В Югославия такива ли ги редите? Искам да кажа, никога досега не бях го чувал по този начин. Нали разбираш, със славянски акцент.