Този път Мислович не захапа въдицата, само повтори:
— Мъртъв си.
Девлин изостави сарказма си.
— Е, тогава май е по-добре да те застрелям веднага. Искам да кажа, че това е единственото логично заключение, тъй като ако останеш жив, наистина ще се опиташ да ме убиеш.
Мислович млъкна.
Двамата тръгнаха надолу по улицата. Зенко и останалите ги следваха от разстояние.
Изведнъж един червен сааб възви от ъгъла и мина покрай Девлин и Мислович. Спирачките на колата рязко изсвистяха и тя закова на място. Хинтън и шофьорът на Оливър, Луис, изскочиха от колата.
Девлин и Мислович почти бяха стигнали до ъгъла, Хинтън и Луис се намираха по средата на карето, а Зенко и останалите — зад тях.
Девлин извъртя Мислович така, че да се озове с лице срещу Хинтън, кръстоса поглед с неговия и веднага го позна. Хинтън не се поколеба нито за миг. Той се прокрадна към Девлин с пистолет в дясната ръка, опрян в крака му и насочен надолу. Тръгна право към Девлин и Мислович. Девлин разбра, че се опитва да заеме подходяща позиция за стрелба, но също така разбра, че каквото и да бе разстоянието, щеше да е почти невъзможно за Хинтън да го улучи, без да простреля Мислович.
Хинтън напредваше бавно към тях по пустия тротоар. Девлин стоеше на място. Той и Мислович наблюдаваха приближаването на Хинтън. Девлин отстъпи половин стъпка зад Мислович и леко освободи веригата, но автоматичният пистолет остана плътно притиснат в черепа на югославянина.
Девлин заговори в ухото на Мислович:
— Колкото и да сте тъп, господин Милс, държа да видите какво прави вашият съюзник. Вие се опитахте да им помогнете, като ме предадете, а вижте как ви се отплащат. Разбирате, че той ще ви застреля, за да се добере до мен, нали така?
Мислович не желаеше да доставя удоволствие на Девлин и замълча, макар да кипеше от гняв. Девлин беше прав. Хинтън бе готов да го застреля, само и само да се добере до Девлин. Хинтън вдигна пистолета си. Девлин застана точно зад Мислович. Мислович се стараеше да не шавне, докато Хинтън се прицелва. Но тъкмо в мига, в който Хинтън щеше да натисне спусъка, Зенко се хвърли към него и го сграбчи отзад в яка меча хватка. Роланд се изпречи пред Луис и вдигна едрата си ръка. Луис отблъсна ръката му и двамата се вкопчиха един в друг.
Хинтън схвана, че Зенко му бе отнел възможността да стреля, затова не упорства повече. Но пистолетът остана в ръката му, явно решен да застреля Зенко, щом му се удаде случай. Роланд изненадващо си бе взел белята, мъчейки се да укроти Луис.
Девлин позволи на Мислович да наблюдава боя само за няколко секунди, след което кротко го обърна, възви зад ъгъла и махна на едно такси.
Мислович беше зашеметен от това, че Хинтън за малко да го застреля, затова безропотно се подчини на Девлин и влезе с него в таксито.
Двамата мъже седнаха на задната седалка в широкото лондонско такси. Шофьорът бе проврял глава през прозореца, за да наблюдава боя, който се разиграваше от другата страна на Беруик стрийт. Девлин почука по плексигласовата преграда и подвикна:
— Хайде, шефе, потегляме! Освен ако не се каниш да излезеш и да се включиш.
Водачът бързо се прибра и попита:
— Накъде?
— Площад „Лестър“.
Вътре в таксито Девлин свали якето си и го постави върху лявата си ръка, за да прикрие автоматичния пистолет. Когато пристигнаха на площада, Девлин плати и издърпа Мислович от таксито.
Тръгнаха право през широкото пространство на площад „Лестър“, Девлин плътно до Мислович, с дреха преметната през „Грендел“-а, чието дуло бе опряно в ребрата на Мислович. Девлин хвърли поглед към огромния рекламен афиш на близкия кинотеатър.
— Какво ще кажеш за едно кино?
Мислович не отговори.
— Аха, разбирам. Няма надписи на сръбски — каза Девлин.
Девлин помъкна Мислович през площада и се запъти към една подземна обществена тоалетна.
— Хайде, господин Милс. Ако сте напълнил гащите преди малко, ще можете да се почистите долу.
Девлин побутна Мислович по стъпалата на мъжката тоалетна. Пусна монета от двадесет пенса и го блъсна напред, когато пневматичната врата се отвори.
— Хайде, тичай, докато не си направил белята. Да видим дали ще мога да те застрелям, преди да си стигнал до клозетната чиния.
Мислович остана на място, зяпнал Девлин, който измъкна монета за себе си и също влезе в подземната тоалетна. Като за обществена, тя беше сравнително чиста и добре поддържана. Вляво имаше дълга редица умивалници и писоари, а вдясно — клетки с тоалетни чинии. Имаше само един човек при писоарите, който тъкмо свършваше. Девлин не му обърна внимание. Бутна Мислович и му каза: