— Избери си чиния.
— Какво смяташ да правиш?
— Теб какво те интересува? Никой няма да види какво ще направя с теб. Влизай.
Девлин блъсна Мислович в една от клетките и застана пред разтворената врата. Мислович го гледаше онемял. Девлин му отвърна с безизразен поглед. Изведнъж, преди Мислович дори да се усети, Девлин му нанесе бърз, смъртоносен челен ритник право в слънчевия сплит.
Ритникът отпрати Мислович назад, той се удари в клозетната чиния и започна да се свлича по стената зад гърба му. Ударът го парализира. Не можеше да си поеме дъх. Беше нокаутиран. Сгърчи се като спукан балон и рухна между порцелановата чиния и стената. Девлин изгледа мъжа, който бе оставил първата жена, която Девлин беше обичал в живота си, в ръцете на хора, които използваха мачете срещу човешки същества. За миг той си помисли колко лесно щеше да бъде просто да стегне малко повече веригата и да прекъсне трахеята му. Ала само пусна казанчето и излезе.
15.
Стълкновението между хората на Мислович и ярдитата не продължи дълго. Пете изтича навън с автоматичния пистолет на Роланд и им изкрещя да се пръждосват от улицата, докато не са дошли ченгетата. Предупреждението и автоматичното оръжие в ръцете му накараха Хинтън и Луис да се подчинят.
Зенко грабна пистолета на Хинтън и подкара всички обратно в задния салон. Претърсиха Луис. Той се оказа невъоръжен. Зенко заяви никой да не мърда, докато не се върне Мислович или не установят, че вече е мъртъв. Взе „Грендел“-а от ръцете на Пете и го насочи към Хинтън и Луис.
Зенко беше способен да застреля всекиго, особено Хинтън, и ярдито го знаеше. Но дори при тази смъртна заплаха Хинтън едва устоя да не се опита да се измъкне. Той разбираше, че беше само въпрос на време Девлин да се върне при жената и да я скрие някъде. Мъжагата, който бе поставил в шах тези тъпаци, с положителност щеше да отиде сега при нея.
Но Хинтън се овладя и рече на Зенко:
— Спокойно, мон. И по-настрани с тоя патлак.
Седна до една от масите и постави ръцете си върху плота. Можеше да почака още малко. Той също искаше да разбере дали босът югославянин беше убит от високия непознат мъж.
Мислович не беше мъртъв, но го бе загазил здравата. Едва успя да се съвземе след около минута, но беше толкова зашеметен и объркан, че му отне поне още една, докато се опомни и се изправи на крака, като се опитваше да възстанови случилото се. Гръдната кост го болеше, сякаш беше счупена, а болката във врата беше толкова силна, че първата му мисъл бе, че са му прерязали гърлото и са го оставили да издъхне. Но когато погледна бялата си риза от египетски памук, не забеляза кръв по нея. Още усещаше следите от веригата по врата си. Опипа го и пръстите му се окървавиха. Веригата на Девлин бе разранила кожата му.
Мислович се измъкна, олюлявайки се, от подземната тоалетна, докато в този момент Девлин сменяше метрото на Ембанкмънт Стейшън, потегляйки към моста Тауър.
Мислович се озова на площад Лестър, но се отказа да хваща такси и реши да се прибере пеш до „Уитманс“. Постепенно си бе припомнил всичко, горящ за мъст.
Докато Мислович крачеше към своя щаб в Сохо, Девлин най-после излезе на повърхността при моста Тауър. Пътуването с метрото му бе отнело всичко на всичко единадесет минути, но той знаеше, че не разполага с много време. Бързо се огледа наоколо, за да се ориентира. Не виждаше добре моста, но забеляза Темза, течаща покрай Тауър. Винаги го бе учудвало обстоятелството, че тази малка, тромава старинна цитадела се наричаше Тауър — Кулата на Лондон. Крепостните стени, очертаващи средновековния редут, представляваха най-ниските градени в района.
Той бързо си запробива път през подлеза и излезе на Тауър Хил, широкото авеню, водещо към моста. Апартаментът на Ани се намираше на доста разстояние пеша оттук. Все още беше от другата страна на реката и му бе коствало прекалено много време, докато се добере дотук.
Той притисна под палтото си „Грендел“-а и закрачи бързо, привличайки вниманието както на туристите, така и на местните минувачи. Изруга наум и се огледа за такси, въпреки че в момента нямаше нужда точно от това. Съзря някакъв шанс едва когато излезе на моста. На светофара бе спрял фургон „Воксхол“. Беше боядисан в тъмнозелено и отстрани с орнаментирани букви бе изписано: „Франк Уайли & Сънс, Доставчици на прясно месо и храни“.