Девлин предположи, че фургонът доставя продукти за веригата ресторанти на Бътлърс Уорф, отвъд моста. Когато светофарът даде зелено и потокът от коли потегли, той отвори пътническата врата и скочи в колата в движение.
Водачът се оказа по-възрастен от него, над шестдесетте, облечен в бяло палто, с кожен каскет на главата. Той се извърна към Девлин, по-скоро изненадан, отколкото уплашен.
— Какво има?
— Ще минавате ли по моста?
Мъжът му отвърна на лондонско наречие, което поради гнева и изненадата прозвуча още по-неразбираемо:
— Кво си въобразяваш, по дяволите?
Девлин дръпна палтото си и вдигна оръжието.
— Съжалявам. Нямам време за разговори. Просто минете по моста и ще ви обясня всичко. И внимавайте. Не се противете, иначе ще бъда принуден да направя нещо гадно, например да ви прострелям капачката на коляното. И без шеги. Карайте.
Мъжът млъкна и погледна напред.
— Имате ли жена? Само кимнете, да или не? — попита го Девлин.
Мъжът кимна положително.
— Деца?
— Да.
— Внуци?
Човекът закима енергично.
— Правете каквото ви казвам и ще ги видите още тази вечер. Може би още следобед. Ще бъде просто едно приключение, никакви трагедии.
Вече бяха по средата на моста и на Девлин му дотрябва карта.
— Къде ви е пътеводителят?
Шофьорът измъкна един доста изхабен екземпляр на „Лондон от А до Z“. Беше голямото издание. Девлин го взе и му благодари.
Вече бяха стигнали другата страна на моста, когато Девлин каза:
— Сега продължете напред и се постарайте да се измъкнете от трафика на зелено.
Шофьорът продължи по Тули стрийт, успя да се измъкне и да спре на около три метра от автобусната спирка. Той се обърна към Девлин, който тъкмо бе намерил района на картата.
Без да вдига поглед, Девлин задържа „Грендел“-а насочен напред към водача.
— Остани на място, татенце. И не се нервирай. Не предприемай нищо.
Девлин продължи да проучва картата.
— Лондон. В целия град няма нито една шибана улица с номера, нали така?
Шофьорът не отговори.
— Окей, ето ни. Намерих я. Стига да не е еднопосочна и да не вървим в обратна посока.
Девлин погледна към шофьора, който изглеждаше видимо притеснен.
— Вижте, наистина съжалявам за това. Но ситуацията е наистина извънредна. Имам още пет минути, за да спася една жена и детето й. Сега ще ви дам сто лири. И още нещо — една лира за телефон. Слагате стоте лири в джоба, след което отивате и сядате на пейката на онази автобусна спирка, и седите там около десет-петнадесет минути. Може и двадесет, ако нямате нищо против. После взимате лирата, ставате, отивате до уличния телефон и се обаждате на шефа си. Кажете му какво се е случило. Ако прецените, можете и да забравите как точно изглеждам, но това го оставям на вашата съвест. Кажете му, че ще се обадя и ще ви съобщя откъде можете да си приберете фургона. Телефонният номер написан ли е отвън?
— Да.
Това беше първата дума, която шофьорът бе промълвил, откакто Девлин му бе казал да мирува. Девлин му подаде парите.
— Сега вече добре ли сте, сър?
— Да — отвърна шофьорът.
— Окей. Излезте и седнете там.
Девлин видя как мъжът изпълни точно каквото му бе наредил, след това се премести на седалката на шофьора отдясно и включи мотора. Все още не можеше да привикне да превключва с лявата ръка и да шофира от лявата страна на улицата, но успя да се влее в трафика.
Хвърли бърз поглед зад себе си и видя, че фургонът беше пълен с разфасовано месо, опаковано в кашони, натрупани от пода до тавана на фургона, метални каси със замразено птиче месо и риба, богат асортимент от консервирани храни и торби с ориз и картофи. Не беше сигурен дали ще се намери достатъчно място за пътниците му, без да се наложи да изхвърли повечето от храната на тротоара.
Докато Девлин си пробиваше път сред непознатите лондонски улици и гъстия поток от коли, Мислович вече влизаше в главната си квартира на Беруик стрийт.
Веднага щом той се появи, Хинтън скочи и се запъти към вратата. Луис остана на място. Хинтън дори и не се обърна да види дали го следва. Зенко насочи пистолета си към Хинтън, но Хинтън тръгна право към него. Когато Мислович се пресегна и бутна „Грендел“-а настрани, Хинтън с ловко движение посегна и издърпа деветмилиметровия си патлак изпод палтото на Зенко.