— Мамо, кой е този човек?
— Това е Джак, скъпа. Той ни помага, защото татко го няма сега. Той е наш приятел.
Елизабет се разплака.
— Къде е тати?
— Далече. Не се тревожи за това сега, скъпа. Хайде.
Елизабет посочи копчетата на бялата си блузка. Беше успяла да закопчае само три.
— Но аз не съм се облякла.
Девлин се пресегна и взе големия сак от ръката на Ани. Тя се наведе и вдигна Елизабет.
— Хайде, миличкото ми. Не се тревожи. Ще се дооблечем в колата.
На излизане от жилището Девлин грабна от закачалката връхните дрехи на Ани и Елизабет и задържа вратата отворена. Ани, понесла дъщеря си на ръце, бързо закрачи към асансьора. Девлин затръшна вратата и ги последва.
Когато тримата се озоваха на улицата, Бен вече се бе качил във фургона и разбиваше задното стъкло с железен лост, който бе намерил вътре. Елизабет премигна при шума на пръскащо се автомобилно стъкло.
Вътре във фургона Бен беше натрупал няколко кашона с консерви, за да си направи седалка до задния прозорец. Пространството в малкия фургон беше прекалено тясно за него и трябваше да внимава да не си удари главата в тавана.
Беше успял също така да разчисти място в средата за Ани и Елизабет, като бе наредил кашоните с храна до самия таван.
Девлин помогна на Ани и Елизабет да се качат отзад, подаде им горните дрехи и изтича отпред. Качи се на шофьорската седалка, запали двигателя и потегли.
Имаше само смътна представа как може да се стигне до Хийтроу откъм южния бряг на реката. Разтвори картата и се опита да се ориентира. Трябваше му по-малко от секунда, за да прецени, че шосе М4 ще го заведе до летището.
— Кой е най-бързият път до Хийтроу? М4? — попита той през рамо.
— Да. Карай по Тули за Кент и гледай за А3. Наляво. Следвай знаците — извика Ани в отговор.
— Окей, сега се дръжте здраво.
Бен седеше в своя ъгъл и наблюдаваше през задния прозорец. Беше се увил в дългото си бронирано наметало и зареждаше „Мосберг“-а. Гилзите бяха специално натъпкани с експлозив, за да пръснат заряда нашироко. Бен приличаше на посивял стар каубой от Дивия Запад, стиснал между коленете си своята пушка, какъвто той всъщност до голяма степен си беше.
Зад него Ани и Елизабет се бяха сгушили на пода между пакетите месо и кашоните с продукти. Елизабет беше толкова слисана от това, че се вози на пода на фургон, че бе престанала да плаче. А внушителната осанка на Бен сякаш я хипнотизираше. Тя се бе сгушила в скута на майка си, с вперен в него поглед.
Девлин дръпна ръчната спирачка и спря фургона. Погледна бързо в картата и разбра, че няма да може да излезе на моста Тауър откъм Шад Темс, затова рязко изви волана и направи ляв завой. Тясното платно едва стигаше за една кола. Тъкмо когато направи завоя, той забеляза червения сааб, понесъл се към него.
Девлин мина плътно вляво и прикри лице с дясната си ръка, надявайки се Хинтън да не го разпознае, докато подминава. Обърна се към Бен и му извика:
— Ако този сааб тръгне да се връща, стреляй по него!
Бен надникна през задното стъкло и опря предния край на цевта на „Мосберг“-а в рамката на прозореца, където бе избил част от стъклото. Колата профуча точно покрай тях и спря да завие по Гейнсфорд. Но докато Хинтън завиваше наляво, счупеното задно стъкло и дулото на пушката на Бен приковаха вниманието му.
На един дъх Хинтън изруга и благодари на своя бог за това, че го закриля. Улицата беше прекалено тясна за остър завой, затова той превключи на първа и колата изрева до следващата пресечка, където той обърна. Така се озова на Ейфън стрийт, успоредна на Кърлоу, в същата посока, по която се носеше фургонът на Девлин.
Сега Хинтън караше срещу еднопосочното движение по улицата. Луис заемаше седалката до него и му крещеше да внимава какво прави. В отговор Хинтън натисна педала на газта толкова яко, че почти отскочи от шофьорската седалка. Гумите изсвистяха и колата се стрелна надолу по улицата. Един от идващите срещу него автомобили рязко отскочи на бордюра, за да избегне удара. Хинтън също сви наляво и се натресе в цяла редица контейнери на „Ботъл Банк“, в които събираха стъкло за рециклиране, всеки боядисан в различен цвят. Саабът се блъсна в първия тумбест контейнер и го пръсна. Последва експлозия от бутилки и счупено стъкло, но Хинтън не отлепи крак от педала. Колата отскочи от следващите два контейнера и продължи напред.
На Кърлоу, едно каре по-нататък, Девлин се оказа заклещен в бавнодвижещия се трафик. Нищо не можеше да се направи. По протежение на цялото каре по тротоара имаше забити метални пилони, които предпазваха сградите от пътното движение. Той изръмжа отчаяно и удари по волана. Ако ярдито не беше го видял, той скоро щеше да разбере, че апартаментът на Ани е празен и щеше да тръгне след него по улицата.