Девлин беше защитен от мотора и междинната стена. Ани и Елизабет се бяха озовали под купчина месо и храна. Бен се бе покрил със своето наметало. Всички те все още бяха живи.
Той насочи автоматичния пистолет през счупеното предно стъкло и задържа спусъка, като същевременно даде фургона на заден, за да намери достатъчно пространство да обърне надолу по улицата. Изстрелите му накараха Мислович и хората му да се хвърлят ничком зад колите си. Девлин рязко включи на първа и предприе остър завой. Докато се мъчеше да балансира колата, Бен някак си бе успял да се изправи на крака. Девлин направи завоя, а Бен, опрян здраво в тавана, отново откри стрелба през задния прозорец. Зарядите се пръскаха сред хората на Мислович и колите им. Сачмите на пушката разкъсваха металните корпуси на колите, взривяваха гуми и рикошираха по паважа. Хората на Мислович залегнаха и останаха така.
Знаеше, че единственият начин да се измъкне на заден, бе да мине покрай Хинтън, който се бе затичал по улицата, когато видя, че хората на Мислович блокират изхода на врага.
Девлин надникна през разбитото стъкло на предния прозорец, за да се ориентира. Хинтън бе застанал по средата на улицата право на пътя на фургона, с насочен пистолет, зареден с нов пълнител. Девлин се приведе, но продължи напред. Ако Хинтън останеше на място, така да бъде.
Хинтън отстъпи встрани да избегне връхлитащия върху него фургон тъкмо в момента, в който хората на Мислович отново откриха стрелба. Искаше да стреля в страничното стъкло на шофьора, но свистящите към него куршуми от горната част на улицата го принудиха да се сниши между две коли за прикритие. Девлин бързо профуча край него с фургона, който бе в окаяно състояние. Хинтън се опита да стреля в страничното стъкло, пропусна, после се изправи и изпразни пълнителя по посока на разбития воксхол.
Двете задни гуми бяха спукани и фургонът продължи да се тътри по разкъсаните парцали гума и железни капли, от които изхвърчаха искри. Радиаторът беше получил четири пробойни и от него свистеше пара. Двигателят бе разбит и губеше налягане, но Девлин продължаваше да натиска газта. Успя да вдигне глава тъкмо навреме, за да отклони в малката пролука между задницата на сааба и ъгъла. Зави колкото можеше, без да разчита на задните гуми, но се натресе в задната броня на сааба. Фургонът се килна, отскочи през пресечката и се затъркаля по Аби Лейн. Засвириха сирените на полицейски коли, но Девлин продължаваше да се надява, че ще успее да излезе извън зоната, преди да са пристигнали.
Мислович и хората му бавно се изправиха иззад колите си. И двете бяха сериозно пострадали от изстрелите на Бен. Всичките им гуми откъм фургона бяха спукани. Униформени полицаи вече се приближаваха към тях откъм участъка на моста Тауър на ъгъла. Двама от хората на Мислович се бяха затичали след фургона и той изкрещя на останалите четирима, които бяха останали с него на улицата:
— Да се махаме оттук! Веднага.
Те пъхнаха пистолетите под палтата си и свиха, всеки в различна посока, по тесните улици, заобикалящи мястото на засадата.
Девлин избута издъхващия фургон още няколко пресечки, докато двигателят не спря окончателно. Той го прекара до бордюра и изключи двигателя. Воксхолът беше издал багажа.
Девлин се обърна и видя, че Бен презарежда „Мосберг“-а.
— Бен, сваляй ги! — извика той, блъсна страничната врата и скочи насред улицата.
Бен отвори с рамо задната врата на фургона. Обърна се, прихвана Ани през кръста и я повдигна. Ани стисна Елизабет и с помощта на Бен, който ги издърпа от затрупалите ги кашони, си проправиха път към изхода. Бен задържа Ани за миг, за да се увери, че може да стои без чужда помощ. Бързо я огледа, опитвайки се да прецени дали по нея няма кръв, смесена с мръсотията от хранителни продукти по дрехите и лицето й. Не личеше да е ранена.
На светофара се бе образувала опашка от превозни средства. Девлин изтича до най-голямата кола от неговата страна на улицата. Беше последен модел роувър, каран от възрастна, около шестдесетгодишна жена. Девлин дръпна и отвори вратата. Ужасената жена отчаяно стискаше вратата отвътре и наполовина изхвръкна извън колата.
Девлин отмести ръката й, колкото се може по-учтиво от дръжката, и извика:
— Дръпнете се. Моля ви!
Жената не можеше да го спре. Девлин я избута от шофьорската седалка на пътническата. Кракът й отпусна спирачката, колата се понесе напред на скорост и двигателят избръмча. Той се пресегна, изключи стартера и измъкна ключовете, след което натисна аварийната спирачка.