В лондонската полиция работеха близо тридесет хиляди мъже и жени, но специално тази сутрин сякаш всичкото внимание на командния състав се бе съсредоточило върху Джеймс Уолдрън.
Тъй като участъкът на моста Тауър представляваше сравнително малко подразделение, офицерът с най-висок ранг в него беше със звание началник-група, едно ниво над ранга на Уолдрън. Повечето други отдели в града имаха главен началник-група. Следващите рангове нагоре включваха подкомисар, помощник-комисар, командир и най-накрая комисар, който докладваше пряко на вътрешния министър.
Случаят Девлин беше достигнал по каналния ред до кабинета на комисаря и беше накарал всички началници чак до нивото на Уолдрън да сноват нервно насам-натам, да сипят гневни заплахи или да се покрият. Ставаше все по-болезнено ясно, че в последните двадесет и четири часа в един изолиран район на Лондон бяха произведени повече изстрели, отколкото в целия град през последните двадесет и четири години. Лондонските полицейски сили не се отнасяха никак благоразположено към уличните престрелки, дори те да се разиграваха в някоя странична улица в района на полицейския участък на моста Тауър.
Висшестоящият началник на Уолдрън, началник-група Томас Фентън, нямаше никакво намерение да провали собствената си кариера заради някой свой подчинен. За да опази себе си, той не бе докладвал на своите началници, че от Джак Девлин се очакваше тази сутрин в единадесет часа да седи в стаята за разпит в участъка, а не да шофира откраднат фургон и да стреля с автоматичен пистолет „Грендел“ Р-30 по въоръжени главорези, които гърмяха по него с повече автоматични оръжия, отколкото терористична бригада на ИРА-извънредни.
Въпреки това Фентън се бе постарал да заяви на Уолдрън, че ако Джак Девлин и жената на име Ан Печек не бъдат задържани и прибрани в неговия кабинет до края на смяната му, то разпъването на Христос на кръста щеше да изглежда като невинен в сравнение с онова, което щеше да се случи с Уолдрън.
Уолдрън знаеше много добре, че Фентън го смята за единствения свой сериозен съперник в плановете си за напредък в кариерата. Знаеше, че каквото и да говори, Фентън щеше да използва бъркотията като повод да го съсипе. Уолдрън беше решен да не му позволи да го постигне прекалено лесно.
Затова бе използвал най-мощното оръжие в своя арсенал — телефона. Вече бе успял да се обади на Службата за оповестяване, която автоматично уведомяваше всеки граничен или митнически служител в страната да задържат и разпитат всеки, който отговаря на описанията на Девлин, Ани и Елизабет. На това оповестяване бе отделено първостепенно внимание, тъй като в случая беше намесено дете и тъй като Уолдрън специално бе подчертал, че Девлин и Ани са въоръжени и много опасни.
Уолдрън след това лично се бе свързал с началниците в БТП — Британска транспортна полиция — в Хийтроу, Гетуик и всички лондонски железопътни гари. Столична полиция се отнасяше с пренебрежение към колегите си от БТП, като обикновено ги наричаше „Каналджиите“, но Уолдрън знаеше, че ако те бъдат предупредени и им бъде внушено, че изпълняват много важна мисия, щяха да му осигурят безценна помощ в транспортните центрове в и около Лондон.
След това Уолдрън бе използвал своите пълномощия на главен инспектор, за да вкара лично съобщение в ПНК — Полицейски национален компютър, уведомяващо всеки полицай на територията на Англия, че Девлин, Ани и Елизабет са обявени за национално издирване. Той отново бе подчертал, че са въоръжени и много опасни.
Най-накрая Уолдрън бе започнал да звъни на личните си познати в Специалния отдел, за да си осигури и тяхната помощ. Тази полицейска групировка беше създадена през 80-те, за да събира информация и да се справя с ирландския тероризъм. Специалният отдел разполагаше с хора, както във всяко полицейско подразделение на територията на Обединеното кралство, така и из цяла Европа. Една от техните задачи беше издирването и задържането на заподозрени лица.
До момента, в който Девлин най-после се добра до Хийтроу, примката около него вече беше здраво затегната.
Девлин беше решил да вземе вътрешен полет или полет в рамките на Европейската общност, като смяташе, че при тях мерките за сигурност са занижени.
Трафикът към вътрешните терминали на Хийтроу беше претоварен — кола до кола. Девлин погледна часовника си. Знаеше, че времето му да се измъкне изтича.