Девлин си пробиваше с мъка път и премисляше възможностите, които му остават. Реши да избегне Бритиш Еърлайнс, макар че може би предлагаха най-много полети. Елиминира и Еър Лингъс. Полицейските комуникации с тези субсидирани от държавата въздушни компании сигурно щяха да бъдат най-преки. Избегна и Германските аеролинии — прекалено педантични и формални. Беше решил да се доберат до континента и оттам да отлетят за САЩ. Забеляза терминала, където се намираше Ал Италия. Беше достатъчно голям, че да предлага голям избор от полети към по-отдалечени места, и вероятно достатъчно неорганизиран, за да пренебрегнат внимателната проверка на всеки пътник.
Той паркира роувъра до бордюра и се обърна към жената, която преди малко беше превърнал в жертва, и чийто автомобил бе похитил.
— Мадам, отново ви поднасям извиненията си. Искам да разберете, че помогнахте да спасим живота на тази жена и на детето й.
Девлин я изчака да се обърне и да погледне към Ани и Елизабет. В този момент му се дощя Елизабет да заплаче тихо, но детето изглеждаше толкова отчаяно и объркано, че Девлин реши, че можеха да си тръгнат след всичко, което бяха причинили на тази дама, и без сълзите на момиченцето.
Той остана безмълвен, докато жената не извърна отново поглед към него.
— Сега, разбира се, вие можете да отидете в полицията и да разкажете какво стана, но съм длъжен да ви предупредя, че ще се забъркате в нескончаеми разпити. Хората, които преследват тази жена и детето й, вече им създадоха твърде много неприятности. Убиха двама души, доколкото ни е известно. Така че, ако решите да отидете в полицията, бъдете подготвена за това. От друга страна, можете да приемете тези пари за бензина и каквото там е нужно за почистване, заедно с нашите дълбоки благодарности, и просто да продължите натам, накъдето отивахте, преди да ни се бе наложило да се възползваме от колата ви.
Жената взе банкнотата от сто лири, която Девлин й подаде.
— Кажете ми само едно нещо, млади господине.
— Какво?
— Някой от вас извършил ли е престъпление? Не ме лъжете, защото веднага ще разбера, ако ме лъжете.
— Не, мадам. Не и в тази страна — отвърна Девлин.
Жената изгледа Девлин така, сякаш беше повече от убедена, че е само въпрос на време той да извърши престъпление и в Англия.
— Напускате ли страната?
— При първа възможност.
— Добре тогава. Задръжте си парите и тръгвайте.
— Благодаря ви.
— И се погрижете за това мило дете. Само заради него ви изслушах.
Девлин знаеше кога да спре.
— Ще се погрижа — отвърна той и излезе от колата.
Бен отвори вратата на Ани и Елизабет, грабна чантата и сака и ги последва към терминала.
По време на пътуването Ани бе успяла да почисти малко косата и лицето си от мръсотията. Когато излезе от колата, тя свали палтото си, сгъна го и го пусна в контейнер за боклук, но предницата на блузата и панталоните й все още бяха подозрително оплескани с червени петна.
— Няма да е зле да намериш тоалетна, да се измиеш и да махнеш тези дрехи. Имаш с какво да се преоблечеш, нали? — погледна я Девлин.
Ани кимна.
— Мисля, че и Елизабет също може да изглежда по-добре.
Момиченцето кимна, подражавайки на майка си. Безумието, което бе преживяло преди малко, бе успяло толкова да го ужаси. Девлин реши, че през по-голямата част от нападението се бе крило под майка си. Каквато и да бе причината, детето изглеждаше спокойно и сякаш вече привикнало към всички необичайни събития, в които се оказаха въвлечени майка й и тези двама мъже.
Бен бе застанал встрани от Девлин и майката с детето. Но щом Ани и Елизабет се отправиха към тоалетната, едрият мъж ги последва, без да чака нареждане.
Докато Бен стоеше дискретно на позиция пред вратата на женската тоалетна, Девлин се насочи към телефонните кабини. Той бръкна в малкия си джоб и извади оттам електронен бележник с адреси. Бележникът имаше 64 килобайта памет. Съдържаше хиляда имена, телефонни номера и друга информация. Девлин набра името: „Брейтуейт, Т.“.
Ани и Елизабет излязоха от тоалетната тъкмо когато Девлин бе привършил с обажданията. Ани бе сменила дрехите си и дори бе успяла да измие косата си. Беше преоблякла Елизабет и също я бе измила.
Докато крачеха към телефонните кабини, Бен вървеше зад тях. Елизабет току обръщаше очи към него. Закрилата му й вдъхваше сигурност и държеше да го вижда зад себе си.