— Да. Затова. Очаквам много скоро да получа информация къде вие — ние — можем да го намерим. Ще се погрижа отново да ви изпратя господин Девлин.
— Чудесно. Приемам с благодарност. Кат приятели.
— Като партньори в бизнеса.
— Чудесно.
— Що се отнася до нашия бизнес…
— Кво?
— Време е да го поставим на друго ниво. Бих искал значително да вдигна поръчката.
Оливър се поколеба само за миг. Мислович го подбутваше, но в посоката, която Оливър искаше да го подбутнат.
— Няма проблеми. Кажи ми кога и колко.
Мислович продължи:
— Да речем десет кила. Веднага щом можете да ги осигурите.
За момент Оливър запази мълчание. Никога досега не беше търгувал в такова голямо количество.
— Ко дигнем толкоз високо, ша ни треват некои неща от вас.
— Какво друго? Като изключим парите.
— Ми ша ми трева малко повече безопасност, тогаз. Не мож ли а са разберем ’ми намериш оръжие? Бойни автомати. Ти ми каза, че можеш.
— Колко ще ви трябват?
— Ми да речем, по един на кило. Да направим бартер. Свалям цената на кило седем процента за сека.
— Тоест?
— Получаваш праха за десет и пет.
— Британски лири.
— Разбира се.
— Да се разберем на десет.
— Недей така, мистах Милс. Не мож да ми искаш а ти платя дванайсе стотачки за един автомат.
— Боен.
— Боен. На пазара вървят за десет и педесе.
— Къде? Само поединично. Аз ще ти осигуря десет.
— Ма аз купувам на едро, начи трева да свалим цената.
— Не. Не и с оръжията. Оръжието е сила, господин Оливър. Аз съм готов да ви осигуря достатъчно огнева мощ, за да станете непобедим на улицата. Това струва много повече от цената, по която вървят.
Оливър се замисли над този аргумент. Знаеше, че Милс е прав. Щеше да се опита да подбие цената от другия край.
— Окей, мистах Милс. Не му е времето за философски спорове. Десет за десет. Звучи ми добре.
— Добре. Имаш го, но при едно условие.
Оливър тутакси се намръщи.
— Не обичам условия, след като цената е спазарена.
— Това ще ви хареса.
— Кво?
— Сделката я правим на уговорената цена, но след като Джак Девлин бъде убит. Не мога да правя бизнес, докато този непредсказуем тип се мотае по улиците. Този човек е опасен. Той вече ни забърка в улични престрелки. Създава прекалено много напрежение.
Оливър трудно можеше да откаже това условие. Но да го приеме, щеше да означава, че сделката се контролира от Мислович, а Оливър мразеше това почти толкова, колкото мразеше намесата на Девлин.
— Не обичам условията. Каквито и да са.
— Той трябва да се махне от пътя ни, преди да сме се заели с бизнеса. Ако вие не желаете, аз ще се оправя с него. Но аз няма да правя бизнес, докато Девлин си разиграва коня.
Оливър кипна.
— Ша ти сложа проклетото шибано сърце на тоз мъж в скута, човече! Ша… — Оливър замълча. — Е, хайде, по дяволите. Искаш да почакаш, докато той умре. Хубаво. Почакай.
— Аз гарантирам, че няма да чакате дълго. Информацията ми е сигурна.
— Чудесно.
Оливър се изправи. Мислович остана седнал. По някакъв извратен начин той изведнъж усети, че стиска палци за Девлин. Дано се изгуби. Да се скатае някъде. Да постои настрана докато избият балансите на Оливър. Ще го дразня по този повод, докато се реши да посегне да ме убие, след което ще изпитам истинско удоволствие да го претрепя. Старият пожар отново бе лумнал в гърдите на Мислович. Това беше играта, която той обичаше. Война и хаос. Омраза и смърт.
Но ето че Оливър развали мига. Изправен пред Мислович, той каза:
— Чух, че оня ти е гръмнал колата.
Едва тогава Мислович забеляза ключовете за кола в ръката на Оливър.
— Докарал съм ти друга. Червена.
Той посочи към Найтсбридж стрийт.
— Трябваше да купя една за Хинтън. Тъй че зех една и за теб. Хубав червен сааб. Паркиран е ей там, мон. Карай го със здраве. Приеми го като бонус за първата сделка.
Оливър се разсмя с пълно гърло и подхвърли ключовете на Мислович. Те го удариха по брадичката и паднаха в скута му.
— На. Недей а ми благодариш, френ. Просто манко знак за добрите ми чувства.
Оливър се обърна и се отдалечи. Хинтън го последва. Александър се показа иззад едно дърво на около десетина метра зад пейката на Зенко. След това от различни скрити места наизскачаха още трима души.